Нумерология и символи

За християнството, за пътя и грехопадението, за изкуплението и прославата…

Обща символика: При славяните християнството усвоило в голяма степен стария митологически речник и обредни формули, отвеждащи към индоевропейските източници. За сравнение ето някои общи за славянския свят наименования, като „Бог“, „молитва“, „свети“, „пророк“, „жертва“, „чудо“, „обряд“, „въз-кръсване“, „треби“ и др.

1hr13 Според много изследователи човешката история може да се обобщи с четири думи – творение, грехопадение, изкупление и прослава. В този смисъл централен принцип в християнската религия е величието на Бога, а нейните основни идеи са тези за греховността, за богочовека-Спасител, за обичта към хората, за изкуплението и спасението.

В Християнството Бог е не само личностен, но и Триединен. „Едновременно с това Той е трансцедентен, отвъден, тоест извън нашия свят, но и иманентен, което означава, че е вътре в самите нас“(Дж. Сайър). Християнският Бог освен, че го има*, той е и личностен и можем да се отнасяма към Него по индивидуален начин. Що се отнася до Светата Троица или Три-единството на Бога, то „в единната същност на християнското Божество трябва да различаваме три „лица“, които не са нито трима богове, нито три части или форми на Бога, а са аб-солютно еднакво и вечно битие – Бог“ (G. M. Bromiley).

В християнството основата на човешкото познание е ха-рактерът на Бога като Творец. Тъй като той е Всезнаещият извор на всяко познание, ние също можем да познаваме отчасти някои неща. В „Светото Евангелие от Йоана“ (1:1-4) това е казано по следния начин: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез него стана; и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе светлината на човеците“. В този библейски пасаж носител на основния акцент се явява Словото, но не в неговия буквален смисъл, а със значението на Логоса като вечен аспект на Бога. Какво е Логоса? Логос на гръцки (откъдето се използва и понятието на Платон) оз-начава божествения разум, духовното начало, логиката, смисъла и интелекта. От тях се е родила вселената и благодарение на този източник тя има структура и порядък. „Това Слово, тази присъща Интелигентност е „светлината на човеците“ /у Йоан светлината е символ на нравственост и интелект/“ (Дж. Сайър).

В християнската религия се откриват множество елемен-ти, явно заимствани от езическите култове. Така например, християнското учение за смъртта и възкресението на  Бога е отражение на източните култове за умиращите и възкръсващите божества. Християнската Великденска обредност е заимствана от известните обреди за смъртта и възкръсването на бог Атис. Рождество Христово на 25 декември е времето на зимното слънцестоене и денят на рождението на известния езически бог Митра. Почитането на християнската Божия Майка отвежда до древния култ към египетската богиня Изида. Култът към Света Дева Мария бил напълно непознат за древноеврейската религия и се появил в християнството през около ІV в. от.н.е. и т.н.

Юдаизмът „дал на църквата не само алегорически метод за тълкуване на Светото писание, но и нещо много по-важно – забележителен модел за историзиране на празниците и символите на космическата религия. Християнството, като верен нас-ледник на юдаизма, възприема линейното време на Историята: Светът е бил сътворен само веднъж в историческото Време и ще има само един Страшен Съд“ (М. Елиаде).

Библията е Свещената книга на християнския свят,  едно­­временно историческо повествование, писание на вярата и на законите. „Тя дава основите на многобройни области на познанието и съдържа хиляди житейски правила за различни жи­тейски ситуации“ (В. Гитт). Библията е писана в период от повече от 1500 години от около 45 автори с различен произход. Отделните части на Библията са възникнали на най-различни места, като например в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в двореца (Даниил), по време на път (Лука), на заточение (Йоан) и т.н. Според изследванията най-рано е написан т.нар. „Апокалип­сис“, т.е последната глава на Новия Завет, озаглавена „От-кровението на Йоана“, създадена около 68-69 г. от.н.е., скоро след смъртта на Нерон. Християнското „Свещено писание“ се състои от две части – „Нов“и „Стар Завет“, съдържа общо 783 137 думи и 3 566 488 букви (според  King  James Version). Пъл-нотата на идеите в Библията е необхватна, а тематиката е един-на и смислово свързана, въпреки различните обществени слоеве, от които произлизат авторите й за периода от  60 поколения, през които тя се е появила. Това е еврейска по своята същ­ност и по произход свещена книга. Тя е включена в състава на християнския канон като боговдъхновена, а еврейският бог Йехо­ва е адаптиран в Християнството като Бог-Баща. В състава на християнското вероучение са включени основните постула­ти на юдейската религия и представата й за създаването на света и човека от бога.

Разделянето на Християнството и обособяването на Източна и Западна църква започнало вследствие на политическо- то и културното разделение на Римската империя през ІІІ – VІ в. от н.е. Във връзка с нейното разпадане през V в. авторитетът на Западната църква нараснал извънредно много и римският епис­коп получил титлата „папа“. На Изток, където империята се запазила, църковният клир не можел да получи голяма власт. Нещо повече, с цел да отслабят влиянието и устоите на църква- та, между VІІІ и ІХ в. във Византия императорите конфискува- ли църковни имоти и забранили почитането на иконите. Така било до 842 г. когато се възстановило преклонението пред иконите, но земите и самостоятелността на църквата били огра-ничени, а източните патриарси дори и да искали, не можели да се присъединят към римската папска власт. Това неминуемо довело до концептуални и организационни разногласия, стигнали до формален разрив между двете църкви през 1054 г.

Навлизането на Християнството в Централна, Източна и Югоизточна Европа (в т.ч. и в България) се натъкнало „на живи народни религии. Волю-неволю, накрая то християнизирало езическите божествени фигури и митовете, които не се удало да унищожи. Много Богове или Герои-драконоубийци станали Свети Георгиевци; Боговете на бурята се преобразили в Свети Илиевци, а безчислените Богини на плодородието били уподобени на Дева Мария или на светиците. Може да се каже дори, че част от народната религия в предхристиянска Европа е продължила да съществува под друг облик или форма в празниците от църковния календар и в култа към Светците. И днес в народното християнство са оцелели ритуали и вярвания от епохата на неолита, като например варената пшеница за по­мен на умрелите…“ (М. Елиаде)

Някои от основните разногласия, които и днес разделят Православната (Източната) от Римо-католическата (Западната) са следните:

  • Въпросът за произхода на Светия Дух от Бога-баща и от Бога-син. Православната църква признава само произхода на Св. Дух от Бога-баща;
  • Практиката за опрощаване на греховете и католическото учение за чистилището;
  • Учението за непорочното зачатие на Дева Мария, съществуващо от ІХ в. Според католическата догма Дева Мария не само е заченала и родила Исус без грях, но и самата тя е зачената и родена по този начин;
  • Догмата за непогрешимостта на папата във верските дела;
  • Обредни и канонически различия:

– Кръщаването в православната църква става чрез потапяне във вода, а при католиците – чрез обливане с вода;

– Причестяването само с просфора или с просфора и вино;

– Православната църква признава 7 тайнства, а католическата – 21. Признатите от православието 7 тайнства са: кръщение, миропомазване, покаяние (изповед), причастие, брак, ръкополага­не и елеосвещаване.

– В православната църква се миропомазва новороденото дете, а в католическата – при пълнолетие;

–  Безбрачието е задължително при всички духовници в католи- ческата църква, а в православната църква –  само за монашеството и т.н.

Християнството обаче дотолкова е проникнало в правос- лавния и католически свят, че независимо как и дали хората вярват в Христос или постъпват, както подобава на християни, те всички живеят в контекста от идеи, повлияни и внушени от християнската вяра.

 

   Статията е неразделна част от моята книга „Светът на символите”, 2003 г.

* За разлика от Исляма, където Аллах остава недостижим и изобщо не се открива на хората

"Кой си ти? 365 Рождени дати и техните астро-нумерологични профили”

"Кой си ти? 365 Рождени дати и техните астро-нумерологични профили”, 444 стр., 2012 г. Първа подобна подробна книга от този вид у нас, Франция и Русия. Полезно издание, чрез което ще разберете нещо много повече за хората, с които живеете, работите и общувате. То ще ви помогне в комуникацията и ще ви даде предимство в опознаването на човека застанал до вас. – Заявки се правят само на следните електронни адреси: ariel_22@mail.bg и chrisenev@yahoo.com
Тел. номер за поръчки– 066/882 016. Автор Христо Енев

Добави коментар

Натиснете тук, за да публикувате Вашия коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>