Съдби

Притча за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата, които се любували на млада влюбена двойка.
Раздялата казала на Любовта:
- Искаш ли да се обзаложим, че ще успея да ги разделя?

В края на полето стояли Любовта и Раздялата, които се любували на млада влюбена двойка.
Раздялата казала на Любовта:
– Искаш ли да се обзаложим, че ще успея да ги разделя?

– Почакай!- отвърнала Любовта- Само веднъж аз да ги навестя, а после ти- колкото пъти пожелаеш.
Любовта пристъпила към двойката, докоснала ги и погледнала в очите им. Видяла обич и искри от страст…Върнала се назад и посочила:
– Твой ред е!
Но Раздялата поклатила в отрицание глава:
– Не, сега нищо не мога да направя, защото сърцата им са пълни с Любов. Ще опитам по-късно.
Минало време. Раздялата зърнала през прозореца на дома им майка с детенце на ръце и бащата, който с тревога ги следял. Надявала се, че Любовта вече ги е напуснала и пристъпила през прага. Вгледала се в очите на младото семейство, но там открила Благодарност.
Помислила си: „Ще дойда по-късно“.
Минало време. Раздялата пак застанала на прага им- там стояли уморени мъж и жена, а рожбите им безгрижно около тях палували. Обнадеждена Раздялата си казала: „Какво пък, това е идеалният момент, когато мога да постигна целта си. Любовта и Благодарността трябва вече да са се изпарили през годините. Но вгледана в техните очи Раздялата видяла Уважение и Разбиране.
Станало ясно, че все още не може да ги отдели един от друг. Но тя се зарекла пак да ги споходи.
Минало време. Раздялата отново се явила- децата били пораснали, бащата нещо им обяснявал, а майката готвела в кухнята. Втренчена в очите им Раздялата разочаровано въздъхнала- безсилна пред Доверието, което открила.
-Ще се върна!- упорито настояла Раздялата.
Минало време. И ето, че Раздялата пак наднича- вън в двора весело си играели внуци, правели „ангели“ върху снега. Вътре до камината стояла стара, прегърбена бабичка, сгушена във вълнен шал.
– Ето, че дойде и моето време!- тържествено и доволно заявила Раздялата.
Искала да погледне в очите на старицата, но тя се изправила и поела на някъде. Раздялата я последвала. Възрастната жена вървяла сред снежен пейзаж и хладен повей, докато не стигнала до една могила, под която вече почивал съпругът й.
– Както изглежда съм закъсняла- измърморила Раздялата- Времето е постигнало онова, което аз не успях. И се вгледала в очите на старицата. А в тях съзряла Памет- Памет за Любовта, Благодарността, Уважението, Разбирането, Доверието…

Mariana Petrova

Добави коментар

Натиснете тук, за да публикувате Вашия коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>