По-възрастните може би ще си спомнят, че някога имаше и все още го има, един автор Уди Алън и една негова книга “Ако импресионситите бяха зъболекари.“ Новото поколение на България, едва ли е чувало за нея и едва ли знае за него поради няколко причини:
1) Почти 1 300 000 са функционално или напълно неграмотни.
2) 1 000 000 от другите никога не са прочели дори една единствена книга.
3) За повечето от останалите интернет е всичко, а там го няма. До тук половината от България е по-тъмна от “тъмна Индия”.
4) За другите-по-важни са реалитата, защото гледаш и вечеряш, дъвчеш и преживяш, пиеш и псуваш, съпреживяваш и правиш всичко пред екрана. Вместо “седянки” преди 100 години или събирания с приятели и обмяна на мнения, обсъждания, разисквания спорове, но търсене на истината, тук ти имаш своя приятел-телевизира, който чрез “невидимите ти приятели” журналисти и редактори ти налага и промива съзнанието за това, кое е првао, кое е истина, кое е добро.
Ти не рзасъждаваш, типолучаваш готово знание, като във фермата където се ‘гъшат” патки. Ти не се “храниш” гурме , с удоволствие, теб смляно от “готов” фабрикат, с антибиотци и витамини, соли и те тъпчат. При това доброволно от твоя страна. Колко лесно, удобно и функционално, но не развиващо, т.е. затъпяващо. Така светът става безкраен, защото имаш много, даже всичко. Но не полезна информация, а „плява” от всички земни кътчета, кой убили, кой взривили и т.н., всичкото лошо на света, което не те развива, а те психира и подтиска. Кое е повече? Добрата или лошата новина? А в живота около вас кое е повече? От страх, човек желае закрила, защита, от нещо което не му се е случило, но там някъде е станало. Може и при теб да дойде. Затова ти трябва батко, “бащица” под неговото “крило” да се приютиш. Да те управлява, но и граби. Загубваш своята икономическа самостоятелсност и искаш и се молиш, “силният” вожд, цар, падишах или друга държава да го насочва и „оправи”. Но същевременно светът става от двама: ти и телевизора, и…. този, който стои невидимо зад него и иска да виждаш само това, което той иска. Къде тук е мирогледът? Ти не го създаваш в училище, в семейството, с приятели, те намаляват и повечето нямат такива , а наричат от куртозия, човек който си срещал повече от 2 пъти приятел, но едва ли истински, дори ти си вярваш. Или може би наистина си си повярвал? Не можеш да разбереш, защото няма с какво да сравняваш.
Приятелството не е, когато взаимно си правите услуги, а когато накърняваш собствените си интереси, за благото на другия, безкористно. Но кой постъпва така? Приятелството вече има икономическа основа, основано на сегашна или бъдеща изгода. Общо взето светът се промени много бързо, а ние се адаптираме много бавно. Даже някои никак. И ето я новоата реалност: масмедиите и особено телевизията са новата реалност. Те са нашето ново аз, нашите интерси, приятели, нашите изразители, нашето мнение и същност. Те сме ние. Преди имаше социални групи, слоеве, класи. Сега има тънък пласт интелигенция, огромна част от масово съзнание, подвластно на телевизиите и една трета част от пълна бездуховност и интелектуална слепота. В такъв красив свят живеем. Но такава е реалността и ние трябва да се съобразяваме и преборваме с нея.
Как се движат процесите? От интелектуалците нищо не зависи и никога не е зависело. Който плаща повече винаги ще се намери цяла плеяда учени, професори с титли да го обосноват. Те могат научно, но срещу пари да опровергаят земното притегляне. И това е една от основните трагедии на съвременния свят, че няма утвърдени авторитети. Няма на кой да се вярва безрезервно и това се използва и създава целенасочено: Разделяй и владей! И кой разделя? Този, който има големите пари-олигархията=монопол, плюс политическа власт. Освен това образованието е толкова западнало, а титлите толкова девалвирани, че те не само се купуват, но и по такива на глава от населението сме може би първи в света. Повече от САЩ, Русия, Япония взети заедно. Академиците са повече от импресионистите, а професорите повече от зъболекарите. Най-активната част от населението е подвластна на телевизора и неговата програма. Но кой има телевизии? Моделът “Кой”. Какви цели си поставя? Ти да си богат и щастлив ли? Умен, развит, самостоятелен и успешен? За да те управлява, ти не трябва да си такъв. Ако знаеш част от истината ти нищо незнаеш. Това е най-голямата лъжа. Само дето си мислиш, че взимаш вярното решение. И така си поведен към цел, която иска този, който има информацията и филтрирано ти я поднася с телевизия или се е съюзил с този който има власт. Олигархията. А третата неука и от нищо неинтересуваща се част от населението, иска да има само някой лев за хляб и пак олигархията им го дава , като директно ги купува. В цирка животните, дори лъва правят номера, които са им неприсъщи, сигурно крайно неприятни, но го правят ….срещу къс месо. Те дори не предполагат колко печели собственика на цирка. Те не го познават. Ето така по-малко от 100 човека в България управляват 7 милиона „мишлета“. И всичкото това се смята за демокрация. Говори се за нея, парадира се, размахва се , но истинска демокрация няма и тези, които ви я обещават не искат да ви я дадат. Това е смъртна опасност за тях. Първите и третите се купуват, а вторите се зомбират. Все едно някой екстрасенс им изпива съзнанието. Или умел хипнотизатор ги хипнотизира. Кой е той? Моделът “Кой”. И тук стигаме до етапа: Ако журналистите бяха премиери и президенти? Те досега бяха псевдо водачи на масите, сега вече идва ред да станат самите те водачи. Да управляват. За българите Тръмп е известен като милиардер, но за американците като продуцент и водещ на реалити шоуто „Стажантът“ (The Apprentice). В САЩ има над 500 милиардера, но само той стана президент. Как стана така, че бедните, отрудени хора, понасящи несгодите на повече работа за по-малко потребителна стойност, гласуваха за човека, класата на екстравагантно богатите и техни преки и най-жестоки експлоатотори? Защото умните в САЩ знаят, че след кризата от 2008 г. , богатите продължиха да забогатяват, за сметка на обедняването на бедните и средните, а свръх богатите свръх забогатяха. Американският гласподавател винаги се е отъждествявал с президента си, който е бил най-често от средната, прогресивна класа, борбен, защитник на свободата и демокрацията и по-добър живот. Но как да се отъждествиш или изобщо да имаш дори и една допирна точка с човек, като Тръмп? Със златна лъжичка, не сребърна, с имения за стотици милиони, с милиарди активи, раздавайки диаманти, струващи колкото цялата ви фамилия за целия си живот, няма да може да спечели, на жени които просто иска да вкара в леглото си. Представете си целия си отруден, смазан живот от 45 и повече години упорит труд, срещу 30 минути похот? А той не крие, че иска много и го демонстрира. Къде можете да намерите общи интереси с такъв човек? В реалитито. В света на електронните мечти. Навсякъде на преден план излизат шоу звездите, защото те са „приятелят“ от телевизора, който обаче в реалния живот нямаш. И наистина електронният свят става новата реалност. В Италия Бепе Грило е комик, който основа партия „ пет звезди“, която бележи огромни успехи. Навсякъде, където се обърнете ще видите, че шоумените от екраните се премества в политиката. Дори в България. Половината от „Шоуто на Слави“ са вече в парламента – Любен Дилов-син, Росен Петров и сменят партии. Но не искат да излязат от политиката. Сега очаквайте другата половина или поне одобрени и поддържани от тях хора, които да водят тяхната политика. Но каква е тя? Има само две възможности:
1) Да са предния фланг на някой олигарх .
2) Самите те да станат олигархия, възползвайки се от монопола си, информационно положение.
Но и в двата случая, това не са вашите интереси.
“Каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари” и влияние за правене на пари. Бареков е в Евро-парламента и ако не бяха се скарали двата олигархични кръга, на Пеевски и Василев, те щяха да ни го направят премиер. И той не криеше. Илиана Йотова е вице- президент. И т.н., и т.н. Това е един паралелен свят, който става реален. “Продават” ви имагинерните илюзии за демокрация, срещу реални материални ценности: комисионни от търгове, обществени поръчки и др., които са за над няколко милиарда на година. Но журналистите са само проводници на олигархични интереси и най–малко на народа. Просто мимикрията на олигархията в политическия живот премина в нова фаза. И няма икономическа база, която да им противостои: връзката на олигархията, за управление на народа чрез екрана е нерушима. Не, че няма почтени журналисти, не че няма умни хора в България, но те нямат електорална подкрепа и средствата за масовите комуникации, за да го постигнат. Реалитата решават всичко. Когато ти вземат или заглушат гласа, никой няма да научи истината. Нали знаете- “глас в пустиня”?! Изобщо истината е тиха, а пропагандата крещяща и заглушаваща. Стадото се подкарва с викове от телевизора.
Ако трябва да оперираш сърцето си, търсиш специалист, ако трябва да построиш къща, търсиш архитект, изобщо за всичко търсиш най-добрия в съответната област, а в най-важната, трудната и изискваща знания и визионерство политиката, решава екрана. И той те води натам, не където искаш ти, а където иска той. Кой? Проводникът на олигархичните интереси.
От чалга се печели, защото е масова, но класическата музика е тази, която развива интелектуално и води духа. Човекът е дух. Когато замениш едното за другото, умира духът, но тържествува първичното-чалгата. А тя е навсякъде, по всичките етажи на властта и организацията на обществото. Подмяната на ценности не е направила никой народ богат. Забогатели са само „проводниците“, „полупроводниците“ и техните поръчители.
Автор: Светозар Гледачев.
Светозар Гледачев е един от най-добрите и популярни икономисти в България. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс“ – София, сега УНСС, става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист, бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Има собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия.
Автор на книгите:
Добави коментар