Дори през последните 10 000 години ние се развиваме 100 пъти по-бързо, в сравнение с периода преди това. Появяват се все повече генни мутации, независимо или може би именно поради индустриализацията. Ето кои са доказателствата за съвременната еволюция.
Дори през последните 10 000 години ние се развиваме 100 пъти по-бързо, в сравнение с периода преди това. Появяват се все повече генни мутации, независимо или може би именно поради индустриализацията. Ето кои са доказателствата за съвременната еволюция.
Когато става въпрос за еволюцията на хората, масовата представа е за времето преди милиони години и откриване на колелото. Но еволюцията не е спряла, ние продължаваме да се развиваме с времето, еволюцията не е процес с начало и край, а естественото развитие на живота.
Пием мляко
При бозайниците генът, който регулира способността да се усвоява лактоза, престава да работи, след спирането на майчиното мляко. Хората, обаче, с опитомяването на дойни животни, развили тази способност, поради хранителните качества на млякото. Така хората с генетична мутация, която позволява усвояване на лактоза стават по-способни да разпространяват гените си.
Проучване от 2006 година показва, че преди 3000 години в източна Африка все още се е развивал този процес. В момента едва 5% от населението имат проблеми с лактозата, като се предполага, че нетърпимостта към нея ще изчезне напълно в най-скоро време.
Губим мъдреците си
Предшествениците ни са имали много по-големи челюсти от нашите, като това им е помагало да се справят с меню от ядки, корени и листа. А месото износвало кътниците, което наложило мъдреците, като допълнителни зъби, в случай на загуба на постоянен зъб.
Днес разполагаме с прибори да режем храната си, както и със зъболекари. Храната ни е много по-мека и лесна за дъвчене, в резултат на което имаме по-малки челюсти. Така, при израстване на мъдрец често се налага той да бъде премахнат, тъй като няма място за него. По данни на стоматолози, 35 % от населението се ражда без мъдреци, като този процент расте, и се очаква един ден мъдреците напълно да изчезнат.
Устойчиви сме на заболявания
През 2007 година, учените откриват над 1800 гена, които са се появили едва през последните 40 000 години, като много от тях имат за единствена цел борбата със заболявания като малария. В Африка се разпространяват над дузина вида гени за борба с маларията. Според други проучвания, еволюцията е „наградила” градските хора, тъй като живота в градовете е създал генетичен вариант, за да ни направи по-устойчиви на „градските” болести, като туберкулоза и проказа. Учените очакват в бъдеще хората да изградят защитни механизми и към болести, нелечими в момента.
Мозъка намалява размера си
Въпреки, че сме най-умните същества, човешкият мозък е намалил размера си в последните 30 000 години. Средната големина е намалена от 1 500 кубични сантиметра до 1 350, което е размера на топка за тенис.
Съществуват няколко хипотези за това. Една група вярва, че това означава, че сме станали по-глупави. Мозъка намалява размера си, когато обществата стават все по-големи, и сигурността на съвременния живот се е отразила на нуждата от природна интелигентност за оцеляване. Друга теория гласи точно обратното – ставаме все по-умни, а по-малкият мозък работи по-добре. По-малкият размер позволява на мозъка да работи по-бързо и да заема по-малко място. Съществува теория, и че малкият мозък ни прави по-малко агресивни, стимулирайки ни да работим заедно, вместо да се разграничаваме един от друг.
Имаме сини очи
Първоначално всички сме били с кафяви очи. Преди около 10 000 години някой, живеещ в района на Черно море, е развил генна мутация, която направила очите му сини. И докато причината, поради която сините очи са се запазили, остава неизвестна, съществува теория, че те са един вид тест за бащинство. Синия цвят е сравнително рядък, а ако и двамата родители са синеоки, то такива ще бъдат и децата им.
Според скорошно проучване синеоките мъже намират синеоките жени за по-привлекателни от чернооките, а при мъжете и жените със кафяви очи не се открива предпочитание към определен цвят.
Раждаме все по-късно
В последните десетилетия се забелязва тенденцията жените да раждат първото си дете след 30, дори 40 годишна възраст, а много дори съзнателно да се отказват от собствено дете, или да изберат осиновяване. Това е резултат на еволюцията ни като общество и култура, както и на удължаването на човешкия живот, който само преди сто години е бил с продължителност от около четиридесет години. Днес, благодарение на техническия и медицинския ни напредък, успешна бременност се случва и при безплодни жени над дори 60 годишна възраст.
Използването на контрацептиви също е продукт на еволюцията, тъй като замества реално безполезния естествен подбор в обществото. С развитието на медицината хората намаляват смъртността до почти нула, но нуждата от контрол на популацията остава, само че вече е съзнателна.
Източник: http://fresh-science.com/
Добави коментар