През последните години сме свидетели на ново “Преселение на народите”. Вълни емигранти заливат Европа и Северна Америка. Това е в следствие от пренаселеността на едни райони, при което жителите им гонени от глад и мизерия се устремяват към “Обетованата земя” – западния свят. 
Емиграционните вълни породени от пренаселването имат различни корени.
Африка – През 70-те години на 20 век развитите индустриални страни – Западна Европа и Северна Америка, започват да хранят (да изпращат помощи на) гладуващите в Африка. На черния континент условията на живот се подобряват, което води до прекомерно увеличаване на населението. Появяват се прослойки, които разчитат основно на хранителните помощи и не са заинтересовани да работят, за да се развива собствената им икономика. Увеличаването на населението води до нарастване на потребностите, които вече не са по силите на спонсорите, т.е. запада. Това особено си пролича по време на кризата 2008-2010, когато западът имаше собствените си проблеми и доставките за Африка драстично намаляха. Това породи вълна от гладни емигранти, които се насочиха към техните спонсори с надеждата да продължи “безплатния обяд”. Тези хора без образование и трудови навици са се запътили към “Обетованата земя” на изобилието. Те не си дават сметка, че Европа и Америка не са това, което бяха преди 30-50 години. Но гонени от глада, в следствие от намалелите помощи, те като скакалци са се насочили към земите където все още има “паша” (макар и оскъдна). Пристигайки в “развитите” страни те спомагат за още по-бързото разрушаване на икономиките им – както споменах и по-горе голяма част от тези емигранти не могат да правят нищо друго освен да паразитират върху социалната система. Те нямат умения, образование, трудови навици. Те искат това, на което са свикнали цял живот – някой да ги спонсорира (да ги храни безплатно). За тях западът е дойна крава, която трябва да пуска мляко и да не изисква нищо в замяна. Те нямат усещането да са част от това общество, което ги храни. Тяхната нагласа е, че след като са ги хранили, това трябва да продължи и сега, без да си дават сметка, че броят им се е утроил и че страните спонсори си имат вътрешни проблеми.
Азия : Китай и Индия – Подобряването на условията на живот в тези страни също води до увеличаване на раждаемостта и намаляване на смъртността. Демографският натиск е огромен, което закономерно води до глад и безработица. Правителствата на страните насърчават емиграцията с цел да намалят социалният натиск. За разлика от африканците, тези емигранти в повечето случаи имат професионални умения и образование, което ги прави предпочитани при наемането на работа. Друг много важен фактор е, че те са значително по-евтини като работници. Основният проблем и при тях е, че те не се считат за част от западната цивилизация, а само като временно пребиващи. Идеята им е да използват каквото могат, а не как да помогнат на страните в които пребивават. Опасността от тях е в две направления. Първата е източване на социалната система по всевъзможни начини. Втората опасност е в опитите да се промени системата и да заприлича на страните от които са избягали.
Близък Изток – Арабският свят. И там демографският натиск е превишил границите на изхранването на населението. Като най близка дестинация Европа, е залята от бежански потоци. Нашествието от Близкият Изток е нещо средно между това от Африка и Далечния изток. Сред тях има както високо квалифицирани и образовани емигранти, така и много които нямат никакви умения. Изтока като люлка на привидната социална справедливост, подхранва илюзиите на неквалифицираните, че и те трябва да получат своя дял от благата на западната цивилизация. Реалността обаче е съвсем друга. Сблъсъкът със западното общество, което не ги разбира и отхвърля, ги кара да се капсулират в себе си като отделно общество. Използвайки родствени връзки това капсулирано общество се опитва да привлече към себе си успелите членове на етноса – араби (перси, индуси). Изтъквайки главно негативите на западното общество и липсата социална справедливост (както те я разбират), ислямистите се стремят да променят съществуващите закони по подобие на шериата. Голяма част от тях не си дават сметка, че такава промяна ще направи западните страни като източните и няма да я има социалната система от която толкова се надяват да получат помощ.
Южна Америка – Също свръх пренаселена в резултат от западната помощ. Основни дестинации – САЩ и в частност Канада. За разлика от Европа, обществата в Северна Америка са изградени главно от емигранти допринасят за по-лесното интегриране на новопристигналите. Както и в Европа, различните емигрантски общности са особени в отделни групи, но различията между тях са по-малки и дори размити (за сега).
За разлика от Европа, която е пренаселена, Северна Америка все още има възможност да приема емигранти и частично да ги разселва по свободните области. Въпреки това в големите градовете на САЩ и Канада вече се усеща задъхване от пренаселването.
Автор: инж. Янко Велков
Добави коментар