Може да не ми е лесно, но пък ми е интересно!
Сега ще ви разкажа за един от страховете си и по-точно за страха от обвързване. Голям страх е туй, още и голяма мъка, канска, бих казала.
И така, макар и да съм все още на 22 години и половина (на акъл), имам два брака зад гърба си, като с бащата на детето ми за около пет години, а с втория ми мъж – цели 13, което само по себе си е постижение, и то негово, защото явно ми е намерил цаката, укротил ме е, за да си мирувам толкова години.
И така, станало, каквото станало и на 40 години кака ви се оказва една щастливо свободна жена, с голяма дъщеря. Дотук добре! Обаче аз продължавах да си живея като семейна – ходя къде ходя, вечер все гледам да не замръквам и да съм си вкъщи, че моя втория уж не беше ревнив, ама като ми звънеше по телефона и все се ослушваше за голи мъже покрай мен, и това при условие, че си чуя мобилния и отговоря, щото по-често не го чувам и той си звъни милия в чантата и накрая като го погледна имам цифром и словом около 18 пропуснати повиквания от благоверния, та ходи после пиши писмени обяснения, ред разправии, ред драми и пак разправии – аман и т.н. до следващия път, просто защото аз не съм телефонистка и не подвисвам на телефона и днеска, и нощеска.
И така, живея си аз пенсионерската, налягам си парцалите, по кръчми не ходя, лягам си рано, само дето кокошки не си бях завъдила, че то нали съм и ранобудна, щях да си ги храня редовно, да си лягаме рано и да си живеем щастливо, знаете за свободно отгледаните кокошки, яйцата им се търсят повече.
Някъде по това време на щастливо съществуване и рахатлък, неусетно съм заформила страх от обвързване. Няма да ви обяснявам психологически нещата, че от такива премъдрости, пък получавам страх от информация и ми се отщява и психология, и всичко.
И така, макар да съм тиха, скромна и набожна, другарите ме харесват и се заиграват с мен. Аз много не съм примряла да съм нечия жена, щото бях два пъти и мога да кажа, че не е голям праз, а и това не ми е детската мечта, а и съм си минала по реда, ама като ме искат, чат-пат се вкарвам в някакви отношения, ама така дистанцирано, че общо взето на човека му умира коня и аз спокойно мога ако искам да си отглеждам кокошки.
И така, от време на време се явява по някой другар, който ми въздейства на сърдечната чакра, леко започвам да свалям гарда и аха почти да се вземем, че като започнат едни сънища, не е за разправяне. Сънувам аз, че тоз същия момък, дето е почти успял да пробие бронята, ми идва на къщата, понесъл багажа си. Не стига, че го понесъл, ами се и настанил и като няма място за целия му панаир, чак го гледам, че натурял партакешите си и под масата – що там, не ме питайте, не знам, подсъзнанието ми явно се шегува с мен. Леле, каква гледка! Да ми се развали на мен подредбата и чистотата, и да ми разтуря той къщата. Голямо шубе ме налегна и почти бях турила чертата и щях да се покрия от земния свят, ама си затраях, нали ви казвам, че съм тиха, скромна и набожна! Това в съня, нали разбирате, което е красноречиво и показателно за моя страх, ама пред него си кротувам, щото то такъв вариант да ми дойде на къщата няма и си викам – дишай спокойно, Калинке, само сън е това.
И така, както е само сън това, звъни ми тоз другар по едно време и вика, аз съм наблизо, да дойда да се видим, и аз рекох, па ела (вече забравила за съня) и поради гостоприемството ми.
Леле, че като ми се яви на вратата с две чанти и една раница, направо изтръпнах, подскочих, умрях от страх, щях да припадна, свят ми се зави, получих шум в ушите, видях звезди посред бял ден, а също ми се привидяха и багажериите му под масата и почти ми прилоша от гледката и леко се олюлях, но нали имам самообладание, само се усмихнах сладко, сладко. А той тръгнал човека да пътува, ама искал да ме види преди това.
И така, само сън сънувах, ама страхът от обвързване е истински и сега се лекувам, като лека полека го допускам все по-близо до мене, ама гледката с партакешите под масата ми е още пред очите и се стряскам насън от време навреме, че то страхът е най-голямото шубе, това от кака си да го запомните!
И така, може да не ми е лесно, ама ми е интересно! Гледайте на страховете си леко и небрежно и така се преодоляват по-бързо! Защото животът е прекрасен и светът е за двама!
Автор: kalina_miteva@abv.bg
0894 692 333
Калина Митева е психолог, завършила е висше образование във ВУ „Св. Св. Кирил и Методий“ .Специалност: Консултативна психологияАвтор е на книгата „Да погледнем в себе си„ .Провежда индивидуална психотерапия и консултация при:– Емоционални проблеми– Проблеми в отношенията с другите – с брачен партньор, приятели, съпруг, деца, родители, колеги, сексуални, срам, стеснителност, проблеми в общуването– Проблеми с мисленето – фобия, мания, обсесивно-компулсивно разстройство(ОКР)– Зависимости – тютюнопушене, алкохолизъм, хазарт– Брачно консултиране – изневяра, развод, насилие, неразбирателствоОнлайн консултиране и фирмено консултиране.
Добави коментар