Принципът е, че издръжка се дължи само за бъдеще време, включително и когато става дума за получаването й от непълнолетни деца.
Идеята на това правило е, че издръжката за минало време е безпредметна, нуждите от нея като средство за задоволяване на потребности са отминали. Целта на издръжката е тя да се получава в реално време, за задоволяване на текущите нужди на детето.
В Семейния кодекс (СК) обаче има едно изключение от това правило. Съгласно чл. 149 от СК „Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.“ Общото правило, съгласно чл. 143, алинея 1 от СК е “Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“, а съгласно алинея 2 „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, която се изплаща чрез родителя, който упражнява родителските права.
Ако другият родител нехае или отказва да заплаща издръжка на децата, родителят, който упражнява родителските права има възможност да заведе съдебен иск за осъждане на ответника за заплащане на дължимата месечна издръжка за децата, предоставяне на родителските права по отношение на децата, местоживеенето им и режимът на лични отношения с другия родител.
В първото по делото заседание може да поиска определяне на привременни мерки, вкл. по въпроса каква издръжка да се плаща на децата. Публикацията е в отговор на конкретен въпрос на читател. Ако имате правни въпроси, искате да знаете правата си или просто да бъдете изслушани, пишете ми на mari_ana.kavarjikova@abv.bg
Добави коментар