Икономика на щастието и смъртта…

Животът ни засипва с лоши събития. Покушения, опити за убийства, самоубийства и т.н. Думата ми е за самоубийствата, защото ме разтърсиха. Нарочно почаках да се размине първата вълна от емоции. През цялото време мислих и се рових от какво зависят самоубийствата и може ли да се предпазим от тях.

Икономиката и безпаричието ли са най-важни за това?

Ако е така, нищо добро не ни чака. Но нека да видим от какво зависят самоубийствата. Предварително искам да кажа, че целта на статията е добронамерена. Искам разумният човек да намери доводи да живее, а и ние като общество да се погрижим да няма такива трагедии. Ако, разбира се, това е възможно изобщо. Колкото и да е чудно, има показател за самоубийства на 100 000 души. Той е на Световната здравна организация и България не е водеща в тази класация. Ние сме на 30-о място. Водещи са страните от Източна Европа – Литва, Унгария, Латвия, Словения, Япония, Русия, Южна Корея. България е в десетката на най-нещастните нации на света от 147 страни, а по самоубийства сме 30-и от 80 страни. Което говори, че много се оплакваме, но малко си посягаме на живота. Поне по един показател да сме горе-долу добре. Едни от най-щастливите и развити нации в света са Швеция, Норвегия, Дания, където стандартът на живот е несравнимо по-висок от нашия, но като показател за броя самоубийства на 100 000 души сме почти еднакви. България – 12.3, Швеция – 12.7, Норвегия и Дания – 11.9. Има много научни разработки за това от какво зависят самоубийствата, кои са причините и колко е важна икономиката на страната. Основният извод е, че няма доказана зависимост между дохода на индивида и икономическото развитие на страната. А дори точно обратното – по-богатите по-често посягат на живота си, дадено в проценти. Япония е страна, която никога няма да стигнем по нито един икономически показател. Но също така няма да я стигнем и по броя на самоубийствата. Те са 25 на 100 000 души, т.е. два пъти и малко отгоре повече от България. В Германия самоубийствата се увеличават от 2007 г., като дотогава 45 години са намалявали. Дори и в кризата Германия е по-силна икономически. Тя забогатява и печели от нея. Но психически? Не. Бедността не е причина за самоубийствата. По доходи българинът е по-богат от 78% от населението на земята, или от 5,694 милиарда души, но и броят на самоубийствата е повече. Много са факторите, от които зависят самоубийствата, но нивото на доходите не е сред тях. Вие си мислехте, че е обратното? Че богатите не се самоубиват, че са щастливи и са си купили рая на земята. Статистиката казва обратното. Сигурно не знаете и че 80% от самоубийците са мъже? А сега си отговорете кой е по-силният пол! По-издръжливият, по-приспособимият. Основният извод е, че не бедните или богатите държави са застрашени, а тези в преход. Тези, които са нестабилни икономически, което води и до психическа нестабилност. Това е и основната причина за самоубийствата заедно с религията (будизмът не осъжда самоубийците), психичните заболявания, алкохолизмът, неврозите, насилието.

Не нивото на бедност е важно, а чувството за пропадане, загуба на статут, мрачното бъдеще. При социализма бяхме еднакво бедни, но бяхме щастливи, защото имаше общество. Сега всички са по-богати от тогава, но еднакво нещастни, защото живеем сами. И тук българинът е достоен за уважение. Средните доходи се увеличават, но съчетано с разслояване на населението, на практика бедните се увеличават, а богатите забогатяват. Половин България е под прага на бедност, но самоубийствата не се увеличават. Това може да се обясни само с типичния български инат. В други страни се обяснява с религията, но ние не сме толкова вярващи и в голямата си част вярата ни е проформа. Какво обаче може да се направи, за да намалеят тези трагедии? Имате ли приятели? Знаете ли те как живеят? Как се чувстват? Всеки втори е беден и едва свързва двата края. Нищо че не го показва. Такива хора имат не толкова нужда от пари, а от добра дума. От съчувствие, разбиране, дори само изслушване. Да знаят, че не са сами, че някой мисли за тях, че не са излишни. Че липсват на някого. Мисълта, че са в обществото, че то не ги е изхвърлило, е границата, която ги кара да останат в този свят. Преминат ли я, решават да си заминат. Това, а не парите! Хората са важни! Човекът е обществено животно и когато вижда, че не е изключение, а всички са като него, не предприема крайна стъпка. Най-често богатите се самоубиват, защото са се отделили от социалната си среда и в този нов микросвят нямат изход. Богатите нямат приятели. Те имат ласкатели и го знаят. Приятелите се заместват от психоаналитици. Така че вижте приятелите си. Обадете им се. Не се крийте в черупките си. Думите са важни, не пържолите, хайверът и т.н. Тук е мястото и на църквата. При католиците, когато и да потърсиш духовна, материална или финансова помощ, винаги ще я намериш. Защо обаче нашата църква не е такава? Свещениците, които са такива по призвание, се броят на пръсти. На Запад не можеш да замръкнеш гладен или без подслон. През нощта ще ти отворят. А у нас? Къде е църквата? Къде е духовната опора? Помислете кога и дали изобщо сте говорили със свещеник за своите проблеми. Човек живее в материалното, но духът му трябва да живее в духовното и църквата като негов изразител трябва да служи на човека. Да, ама не би. И църквата живее в материалното. Затова проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се. Ние трябва да си помогнем. И не с пари, а с внимание, добра дума към приятеля, към съседа, съученика. Всички сме в криза, материална и духовна, но като поговорите, ще разберете, че не сте изключение. Не сте загубен лузър. Не сте за изхвърляне. И ще се върнете с усмивка в този тъй труден, но единствен живот.

Цитат от книгата: “Добър ден, нещастнико!”

Автор: Светозар Гледачев