Колко добре и щастливо живеем не зависи много от доходите. По последни изследвания 50% от щастието сме го наследили, зависи от гените, 40% от социалната среда и само 10% от материалните условия на живот.
Българина разсъждава точно обратното и никакви данни и доказателства не могат да го оборят.
Дори ако трябва ще отрече земното притегляне. Той иска пари и пари, и накрая още пари. Но си пожелава винаги и здраве, като иска да си го купи. И за всичко му е виновна държавата, която не му ги доставя, но единствено вярното е, че нея сам е създал, тя е негов образ и подобие, и тя е на това дередже заради неговото действие и най-вече бездействие.
Но темата ми е как да сме по-щастливи и какво да променим.
Гените казват учените, че е невъзможно или толкова бавно, че 20 поколения няма да го усетят дори с малко, но социалната среда и финансовите условия-можем.
Първо обаче да анализираме къде сме ние и второ да разбием няколко мита.
Първия е,че сме много задлъжнели като държава. Постоянно вземаме дългове и нови дългове. След като сме най-бедни в ЕС то и трябва и по всичко да сме най-зле. А пък гърците трябва да са още по-зле и от нас.
Немският икономически вестник Wirtschaftswoche представя класация на 10-те най-задлъжнели нации на глава от населението:
На 10-та позиция е Канада. Канадците дължат средно по 31 979 евро на глава от населението.
9-то място заема Италия с дълг на глава от населението в размер на 32 692 евро.
На 8-ма позиция е Гърция с дълг на глава от населението в размер на 35 698 евро. Националният дълг на южната ни съседка е в размер на 170% от БВП.
7-мо място заема Австрия с дълг на глава от населението в размер на 35 862 евро.
6-тото място е за Швейцария. Швейцарците дължат средно по 35 879 евро на глава от населението.
На 5-та позиция в класирането е Белгия с дълг на глава от населението в размер на 47 749 щатски долара
На 4-то място е Сингапур с дълг на глава от населението в размер на 56 980 щатски долара.
Бронзовият медал в класацията е за САЩ с дълг на глава от населението в размер на 58 604 щатски долара.
На 2-ро място е Ирландия с дълг на глава от населението в размер на 60 000 щатски долара.
Най-задлъжнели са японците. В страната на изгряващото слънце дългът на глава от населението е в размер на 66 541 евро или почти 2 пъти повече от гърците.
А знаете ли колко е нашия? 6511 $ или около 5850 евро и сме на 54-о място в света или от 5 до 10 пъти по-добре от богатите държави! Забелязвате ли и друго? Че всички те не само са развити, а са най-развитите в света и там качество и стандарт на живот също са най-добрите и недостижими за нас. Всички искаме да живеем в тях и всички ги сочат за пример. Само Гърция е изключение, но и другите ли страни са като нея, да взимат пари и да ги харчат за да потребяват?
Не! Да правиш дълг не е страшно. Важното е какво правиш с него. Ако се разхищава, краде или глупаво се използва не производствено, не инвестиционно, което да доведе до откриване на нови работни места, повишаване производителността на труда, това е просто един огромен камък на шията с която скачаш в морето да плуваш. Естествено, че ще се удавиш.
Но така правят всички популистки и временни правителства. Това си е чиста кражба, но на бъдещето. Въпреки, че нашия дълг е малък, той има всички изгледи да нараства, като положителния ефект върху икономиката му е нищожен. Ние сме в ситуация като на глупаво семейство, което тегли кредит от фирма за бързи пари, за да купи смартфон на дъщерята., не защото трябва, а защото всички имат. Т.е тръгнали сме по пътя на Гърция. Даже по всички пътища за там. Посочените държави са богати и за друго.
Те теглят пари, но техния ефект върху икономиката им е огромен и от там увеличението на доходите е следствие. И развития институционализъм , като следствие на демокрацията не позволява огромни кражби и разхищения.
Как е при нас? Тъмна Индия. Каца без дъно. Не стига, че има малко вода, но и от многото дупки, вече не стига там където трябва. Ние не инвестираме. Ние счетоводно обосноваваме харченето на пари, държавни, европейски, общински. Кое тогава е по-различно от социализма? Тогава беше същото. Ние възприемаме ЕС като СИВ. И накрая той ще свърши като него, ще загине поради неефективност, за което и ние с малки суми, но редовно и с особена страст помагаме. Това са онези 40% които можем да променим- заобикалящата ни среда, институциите, демокрацията, намаляването на корупцията, увеличаване на правовия ред. Да си върнем това което сме имали, а сега непрекъснато губим. То започва от нас и засяга само нас.
Корупцията на ниските етажи засяга всеки трети. Така просперират не най-добрите, а тарикатите. В едно състезание все едно да тръгнеш на две крачки от финала. Но тя е масово явление.
Имам чувството, че тези които взимат малки подкупи ги е яд, че други взимат големите. И се мразим до смърт. Ако няма даващи, няма да има получаващи. Ако си търсиш правата, няма да развиваш корупцията. И пак опираме до съда.А промяната трябва да започне от нас.
Но как е положението не само при държавата, а при обикновения човек.Българина не обича да взима кредити, особено ако трябва да ги връща. Само, че винаги ги е имало и тези,които не искат да връщат и успяват.
Ние ги мислим за “успешни бизнесмени” а те са престъпници от най-висока проба, нищо, че юридически са невинни. Цяла армада от богати адвокати ги защитава за това, за да „крадат” законно.за да взимат милионни хонорари. А печалбите на тази „мафия” са наши загуби и чрез банковата система засягат абсолютно всеки в България взел или не взел кредит.
Бабата от „Долно нанадолнище” взима по-ниска пенсия и по-скъп хляб и заради тях.
В свое изследване европейската статистическа служба Евростат отчита задълженията на домакинствата на Стария континент сравнени със средния доход на семействата –
20. Унгария – 46,15%;
19. Словакия – 50,69%;
18. Чехия – 57,38%;
17. Полша – 58,13%;
16. Италия – 62,63%;
15. Естония – 70,18%;
14. Австрия – 82,69%;
13. Германия – 82,78%;
12. Франция – 86,14%;
11. Белгия – 98,87%;
10. Финландия – 109,97%;
9. Испания – 112,3%;
8. Португалия – 116,39%;
7. Великобритания – 125,87%;
6. Швеция – 148,68%;
5. Ирландия – 179,55%;
4. Норвегия – 187,47%;
3. Кипър – 202,45%;
2. Холандия – 214,45%;
1. Дания – 265,11%.
Какво ни прави впечатление. 1)България не е сред тях. Ние сме много назад с 37.92%, като непрекъснато намалява. 2)Няма я Гърция . 3)И пак това са най-развитите и богати страни не само в Европа , а и в света.
Изводите:
1)Задлъжнялостта и кредитите нищо не значат. Много племена в Африка нямат никакви задължения, но нямат и изгледи да забогатеят.
2) Важното е какво правиш с кредитите и изобщо ресурсите си, като човекът и образованието също са ресурс.. Много природно богати държави ги разхищават и са бедни.
3) Формата и ефективността на общественото управление е важната.
4) Затова макар и с малък дълг и ниска задлъжнялост на населението ние ще сме на опашката на Европа.
5) И няма кой да ни оправи ако ние не се оправим сами.
Как да станем щастливи?
1) Ние сме наследствено обременени от гените, с нещастие.-50% 2) Обществената среда ни дърпа назад-40%
3) Материалните условия на живот ще се подобряват, но много бавно-10%, защото няма условия за това и никой не ги създава..
Няма държавническо управление, но също няма заинтересовани и образовани поданици в държавата. За 2015 г. ние сме на 129-о място по щастие в света, като се предвижваме напред от 136-о. Зад нас са само страните с бойни действия от които идват бежанци, но защо ли и те не остават тук? Същевременно бедния българин е по-богат от 75% от цялото население на земята. Какво ни липсва? 1) ефективност, на личните финанси. Тези, които имат пари не знаят какво да правят с тях. 85% от спестените пари са в банкови депозити, а те имат нищожна доходност. Тези, които нямат пари, нямат знания как да имат и да направят. На повечето и пари да им подариш-ще ги загубят, пропият или похарчат.По финансова култура( 2/3-и нямат никаква) сме не само най-зле в Европа но и от много по-бедни страни 2) ефективност на обществените финанси.непрестанно намаляваща.Резултатът- Разхищение, бюрокрация, „крадене” 3) ефективност на общественото управление. Добри са тези които са ефективни. Ние не сме . Затова още дълго ще сме бедни и нещастни, а ако сами не си променим условията, ще става и по-зле. Пред нас е Гърция!Трябва да си пиян, глупак или надрусан за да не виждаш пропастта в която ще паднеш. Още повече , че други са паднали вече, и всичките предупреждават. А на нас не ни пука!
За автора: Светозар Гледачев е един от най-добрите и популярни икономисти в България. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс” – София, сега УНСС, става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист, бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Има собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия.
Можете да се консултирате с него и да му зададете своите въпроси на: gledis@abv.bg
Автор на книгата:
Добави коментар