Тези дни излезе поредната класация за щастието в света. Бяха оценени 156 държави. Както се вижда и с просто око, когато вървиш по улиците и като говориш с хората, то България не е особено щастливо място за живеене. Колко обаче да не е щастливо? Чак пък да сме на последните места ли?
Да, ние сме 10 места преди края, или на 147-о място. Това ни вкарва в графата на най-нещастните нации в света. Браво! Около нас и зад нас са само африкански държави, в повечето от които права и обратна вода са лукс, а електричеството е цел на бъдещето и техническия прогрес.
Няма европейска държава толкова назад. Другите страни от Европейския съюз водят класациите. За какво сме тогава там? Има и Африкански съюз, но там няма да ни искат. На 149-о място е Хаити, разорено от земетресение, трагедия, смаяла целия свят. Там 1/3 от населението живее на палатки, а„Столипиново” би им изглеждало като Квартала на богатите. На Цар Киро къщите пък – Бъкингамския дворец!
Знаете ли какво е положението в Либия? Банди с оръжие си правят каквото си искат, няма определена централна власт, Бенгази си направи отделна държава, но и те са преди нас. Как да наречем хората, живеещи в нещастна държава? Нещастници ли? Такива ли сме? Какъв парадокс.
Смятаме се за умни, можещи, знаещи, велики, с най-красивите жени, с най-потентните мъже, с най-издръжливите пиячи и т.н., а същевременно сме най-нещастните нещастници!
Колкото и странно да изглежда, щастието освен друго е и икономическа категория и светът върви към признаването му за много важен показател от развитието на страните. Но преди да стигнем дотам, нека се опитаме да обясним това необяснимо положение. Българинът смята парите за най-важното, единственото и истинско щастие. Друго щастие извън тях той не познава. Защото никога не е имал пари. И сега така мисли: „Пари ми дай, акъл не искам”. Точно тези хора са бедните и нещастните. И никога няма да разберат и да видят добрата страна от живота. За тях той ще е„влакче на ужаси- те” със старт родилното и финал – гробищата! Затова пожелавам на всички богатство и пари, за да видят, че това не е всичко. Заради тяхното сляпо гонене ние, българите, сме загубили по-ценното: човешките отношения, приятелството, семейството. Приятели са тези, които могат да ни бъдат полезни. Но пък ако поискат от нас жертви? На колко истински приятели можете да разчитате, че ще ви помогнат в нужда? Че ще ви дадат пари, ще ви помогнат, ще си заложат интересите, за да ви спасяват? Ще претърпят загуби заради вас? Има ли такива?
А семейството? Бум на разводи, съжителство без брак, ниска раждаемост, отрицателен демографски ръст. Така че ние гледаме само финансовата страна на живота и мислим, че това е целият живот. А той започва там, където свършат финансите! България не е толкова зле икономически, колкото непрестанно ревем. По БВП (брутен вътрешен продукт) на глава от населението сме между 65-о и 77-о място в света. Разликата е, че има разминаване на данните от МВФ и Световната банка. А защо по щастие сме на 147-о? Щом парите са най-важни за нас, защо Китай по БВП е 105-и, а Индия – 131-а, пък и двете са много по-щастливи от нас, въпреки че в България се живее по-лесно?
Знаете ли, че в света има 1 милиард души, които живеят с по-малко от 1 долар на ден, или с 1.47 лева? Това е за храна, вода, ток, телефон, ако имат изобщо.
Може ли да си представите 1 милиард? Знаете ли колко деца умират по света всеки ден, всяка минута от глад? Не ви ли пука за тях? А тогава защо на Европа и Америка или на когото и да е да му пука за нас? Знаете ли колко взема 80% от населението на Великата под- небесна империя Китай, световен играч в какво ли не, който скоро ще задмине и САЩ? Между 80 и 300 долара на година! Колко са вашите доходи? По-големи ли са? А по-щастливо ли живеете? Вие сте по-богати от поне 2 милиарда души. Най- бедният български пенсионер е по-богат от тях. И по-нещастен. По доходи и заплати сме по-добре и от Албания, Молдова, Беларус, Македония, Сърбия и т.н., но в индекса за щастие те са преди нас. Те живеят по-добре. Ако имате 1000 лева доход (различно е от заплата) на месец, то в света има поне 4.2 милиарда по-бедни от вас! А има ли такива хора в България? Много са. Достатъчно много са.
През 1972 година Бутан (не е газ, а държава в Хималаите) въвежда за оценка за развитието на държавата чрез индекс на щастието, който се казва Брутно национално щастие (БНЩ). Тогава е звучало екзотично, сега обаче не толкова. В момента дори Великобритания иска да въведе подобен измерител. От 201 1-а се изчислява индекс от ОИСР разработен от нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц с 11 показателя, които да дадат по- добра оценка за качеството на живот и благосъстояние на държавите в света. Споменавал съм за този индекс и в друга статия. Участват като показатели: 1) жилищна площ; 2) доходи; 3) заетост; 4) социални отношения; 5) образование; 6) околна среда; 7) администрация; 8) здравеопазване; 9) общо удовлетворение; 10) сигурност; 11) баланс между работа и семейство. Богатите държави отдавна са разбрали, че парите не са всичко.
Ние, бедните, още не го знаем. В САЩ от 1960 г. досега доходът нараства в пъти, а индексът на щастието се е покачил едва едва. За 10 години в България БВП, дори и в кризата, се е увеличавал средно с над 1 0% годишно (и доходите също), а щастието на хората е намаляло, за да стигнем дъното на световните класации. Япония е в рецесия от 1990 година, през 2011 г. земетресение и цунами ги срина, но качеството на живот не е спаднало. По БВП на глава от населението Япония е близко до Гърция, но как се живее в Гърция? По-добре ли? Замислете се върху качеството, не върху количеството на живота.
Ще се опитам да обясня с пример защо българите не виждаме хубавото като цяло. Представете си, че сте на кораб. Луксозен, за круиз из красиви морета и океани. Слънце, сияйно море и общо взето, раят на Земята. Започва вълнение, корабът се клати, на вас ви се повръща, затриса ви морска болест и т.н. Ще забелязвате ли хубавите неща около вас? Природата? Морето? Слънцето? Басейните? Лукса? Марковото уиски? Хубавите мъже или жени? Не. Анджелина Джоли да ви покани на танц, най-много да й повърнете в деколтето. Разбирате ли защо в Гърция въпреки високите заплати се чувстват по-зле от нас? Защото са в окото на бурята. Тях по-силно ги клати. Така е и България.
Загледани в парите, клатени от кризите, лъгани от политиците, не вярваме в нищо освен в парата в джоба, а тя е най- нетрайното нещо на света. България няма никога да стане номер едно или две по доходи, но тук и сега можем да подобрим начина си на живот, защото това е по-важното. Четири са основните сфери, от които зависи това: 1) здравеопазване; 2) социален мир; 3) образование; 4) доходи. Дори и в сегашната криза средните доходи се повишават до 923 лева, средна работна заплата – 698 лв., а доход по съпоставими цени по „Евростат” – 1274 евро. Това е така, защото се съкращават необразованите и неквалифицираните и средните заплати се покачват (дели се на по-малко хора). Ето защо е важно образованието и то се взема във всички класации. Светът се мени – ние не. Затова и страдаме и сме нещастни като цяло. Така се промениха ценностите.
„Когато реката се разбушува, гюбрето излиза най-отгоре”, а това ни е политическата класа, бизнес елитът. От посочените 11 показателя за качеството на живот в България се повишава най-осезателно доходът, а качеството пада. Прочетете ги отново и вижте, че можем да подобрим с малко усилия останалите 10 и това да доведе до качествен скок. Да живеем по-добре, по-спокойно, по-дълго. Или най-малкото да спрем да се оплакваме, което е един национален спорт, довел България до „челното” 147-о място в света по нещастие.
Питали ли сте се откога сме така? И защо сме така? Може пък Чърчил да ни е отговорил отдавна, преди повече от 50 години:
„Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата”.
Цитат от книгата: “Добър ден, нещастнико”
Добави коментар