Има една история за един човек, който си купил нова къща. А до него живял завистлив съсед. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту други неприятни неща.
Един ден човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: „Най-накрая успях да го предизвикам!“
Отворил вратата и човекът му подал ведрото с думите:
– Кой с каквото е богат, това и дели с другите!
Нека се замислите за това какво “давате” на другите като израз на собствената ви същност. Дали в общуването проявявате вътрешното си негодувание и собствената си неудоволетвореност от живота и себе си. Следващия път, когато се ядосвате на някой и сте на крачка от проявата на подобен “подарък” би било добре да си спомните, че Бог е във всеки един от нас. Всеки човек заслужава усмивката ви и всеки е дете на Бог. Щом Бог ни обича и ние помежду си е нужно да се обичаме. Всички, които мислят така, правят света едно по-добро място за живеене!
Психолог Калина Митева
Добави коментар