НИЕ СМЕ ДРУГИТЕ!

Здравей, читателю! Много ми е приятно, че сме заедно.

Tвърде далече физически, твърде близо духовно. Хората тър-

сят, харесват и се събират със себеподобни. Общата наслада

от четенето и особено общата книга сближават най-много.

Може с този, когото познаваш от десетилетия, да си на една

педя разстояние, в другия край на стаята, и пак да си безкрай-

но далеч. Най-често пазим най-съкровените си тайни от най-

близките. Защото се страхуваме да не бъдем уязвени. По-ло-

шото от това да бъдеш сам, е да си сам с някого.

Има хиляди причини да живеем заедно, щастливо или не, и любовта не е

най-важната от тях. Времето и годините го доказват. Учените

са изчислили и доказали, че максималният срок на съществу-

ване на любовта е до две години. Но какво остава след това?

С тази тема ще се занимаваме в отделна глава.

А същевременно с напълно непознат човек, но с близки или

сходни разбирания и идеи, да нямате нито един миг заедно, но

да се чувстваш така, сякаш животът ти е минал в съзвучие с

него или поне безкрайно разбираем и близък. А близостта

поражда сигурност, спокойствие, доброта и… любов. Само че

друг вид. Между приятели. Силна, неподвластна на времето и

изпитанията.

Моята книга е моето Аз. Това не са само данни, цифри и

анализи, това са преживявания, емоции, гняв и радост, мъка,

страст, отчаяние и надежда. Ако усетиш чувствата ми зад фак-

тите, етиката зад изреченията и философията ми между редо-

вете, ти си ме разбрал, ти си ме разгадал, а с това и себе си.

Защото книгата е огледало. Там виждаш своя образ. Разбираш

толкова, колкото знаеш. Взимаш за себе си толкова, колкото

разбираш, т.е. колкото си интелигентен по природа, а след това

доразвил и облагородил (или не) с книгите.

8 светозар гледачев

„Не е страшно да се родиш глупав, страшното е да умреш

глупав“ — Е. М. Ремарк.

Не ти трябват много книги, за да разбереш света. Но ти

трябва цял живот четене, за да узнаеш кои книги са ти трябва-

ли. Така че да разбере книгата, която държиш, може само се-

беподобен. Лошите се събират с лоши, добрите с добри, а ние

се събрахме с теб. Това значи, че сме от една порода. Казват,

че след време ще контактуваме телепатично, а това значи мис-

ловно и духовно. Така че различията ни са много: времето ни

дели, разстоянията, които могат да бъдат километри и конти-

ненти, социалното положение, богатството, възрастовата

разлика, но книгата, която държиш, ни свързва. Тя размива

различията, събаря преградите и ни прави равни. Равни по

разбирания, морал, философия и дух, което е най-важното в

живота. Всичко друго е „…прах на вятъра“. Това вече не са само

моите мисли и желания, това са и твоите. Най-необятното нещо

във вселената е човекът. Ако моите знания и разбирания са ви

помогнали да си обясните света около вас, то аз бил бих без-

крайно щастлив, защото съм помогнал на хората да разберат

едно на пръв поглед неразбираемо нещо — живота. Когато си

щастлив, той е лесен и прост. Когато си нещастен — той е сло-

жен, враждебен и лош. Изобщо щастието е като здравето. Имаш

ли го, не го забелязваш. Живота също. Той има прости, но

безкомпромисни правила и закони. Ако ги познаваш, ще жи-

вееш в съзвучие с него, той няма да ти пречи, а ще ти помага,

ще те тласка напред, ще те издига нагоре. Ако ли не, той прос-

то ще те натиска, пресира, ще ти показва косвено, че не си на

прав път. В случай обаче, че разбираш намеците му. Ако не ги

разбираш, накрая безмилостно ще те смачка и ще те накара

да се чувстваш така, както се чувстват над 80% от българите.

Изтискани, излъгани и изхвърлени, далече от щастието и заб-

равени от бога, в който по правило не вярват. После ставаш

безволев, инертен, мърморещ или притихнал, но гневен и най-

важното — роб на собствения си живот, над който нямаш власт.

Ние забелязваме и помним само лошите моменти в живота си.

Щастието е между другото. То сякаш е задължително. Връчват

ни го с акта за раждане. За всичко, а най-много за него, трябва

да се бориш. Но преди това трябва да знаеш за какво, защо и

как, и дали си заслужава. Също така трябва да знаеш неговите

Не си отивай, щастливецо 9

правила. Индийска мъдрост казва, че и мъртвата риба се дви-

жи по течението. Така живеят много хора. Повече от половин

България. Целта ми е ние с вас да не сме от тях. Може да сме

малко, може да сме единици, но само силните личности по-

веждат хората. И само ако „…до всяко добро същество, заста-

не поне още едно…“, тенденцията и разбирането ни за нещас-

тен и опропастен живот може да се пречупи. Трябва да тръгнем

към щастие тук и сега. Кой може да чака? Има ли друг живот?

Моята философия е, че в основната си част природните

закони имат икономическа основа или поне връзка, но винаги

икономически смисъл. В широкото си тълкуване икономиката

е самият живот. Това не са пари, сметки и данъци, счетоводство

и цифри. Ако виждаш само това, то няма как да видиш самия

живот. Ще видиш прозаичната му груба, сива и лоша страна.

Българинът сега има повече материални придобивки, откол-

кото някога е имал, които иска, но не вижда, и повече нещастие,

което осезаемо чувства. Това грубо материално отношение към

живота го прави нещастен.

Защото всеки човек умира, но не всеки човек живее.

Моята цел е да помогна за това щастието да бъде повече, а

то не се постига с повече имане, а с повече разбиране.

„Беден е не този, който има малко, а този, който иска да

има повече“ — Сенека.

Или както казва леля Ванга: „Не искай много, не можеш да

му платиш цената“.

Нима смятате, че на богатите всичко им е наред? Че живе-

ят безгрижно и щастливо? Че не занят що е горест, мъка и

неволя? Не боледуват и не страдат? Те не умират и не ги боли.

Или си купуват по-слаби болки и умират по-щастливо? Всич-

ки имат проблеми. Нерешаването им води до страх, а той до

нещастие. Хората се делят на такива, които се справят, и та-

кива, които не преодоляват препятствията.

Колкото повече имаш в материалното, толкова повече проб-

леми имаш и в духовното!

10 светозар гледачев

И ако не знаеш как да се справиш с тях, всички изглеждат

нерешими, големи и страшни. А страхът смачква човека и го

прави подвластен на обстоятелствата. След него няма значение

колко и какво притежаваш. Ти си загубил най-ценното — себе

си. Не ръководиш живота си, а той те влачи след себе си. Не

живееш, а доизживяваш! Не се храниш, а консумираш. Не се

радваш на живота, а гледаш отстрани радостта на другите. И

се дразниш, завиждаш, обвиняваш се. Защо на тях им е добре,

а на теб не? Намразваш или себе си, или хората. Само гении-

те на разрушението — и двете.

Не многото пари решават проблемите, а знанието за реша-

ването им прави много пари.

Справянето с трудностите те прави по-силен, успешен,

уверен във възможностите си, а с това и щастлив. Вярата в себе

си е удоволетворението, което ти трябва. Не всички богати са

щастливи, а само част от тези, които са се създали сами, като

са се борили със зъби и нокти и са преминали много препят-

ствия. Те са ги направили силни. Някои са фалирали по някол-

ко пъти, но после са ставали и пак са тръгвали към върха.

Наследеното богатство е тежко бреме. Най-често то води до

разруха и на личността.

Искам да ти направя няколко комплимента, читателю, при

това научно и статистически доказани, както се полага при

среща между сериозни хора. За някои това ще е втората ни

среща, за други първа. Първата ми книга се казваше „Добър

ден, нещастнико“. Щом си взел тази книга в ръка, значи си един

от малкото, даже много малкото, четящи хора в България. Че

дори и по света. Как да станеш доволен, мъдър или поне мал-

ко умен, ако не четеш? Проблемът в България идва от това, че

моделът за развитие и успех в момента е да имаш връзки, да

се наредиш на хранилката на властта, в обръчите от фирми,

на трапезата на обществените поръчки и т.н., та през теб да

минава неспирен поток от лесни пари и материални блага, а

не мисли и знания. А материалното задоволяване е първата и

най-нисша форма на задоволяване на всички потребности. За

да е по-научно, тя е първото ниво на пирамидата на Маслоу,

Не си отивай, щастливецо 11

който ги е подредил по важност, а с това и разбирането и

връзката с удовлетворението от живота. Затова много хора

имат много пари, но са едва на първото стъпало на развитие-

то. Повечето и там ще си останат. Неразбрали, че има и други

светове, други начини да бъдеш щастлив. Че духовната радост

е по-висша от материалната. Развитието, лично и обществено,

изисква четене, защото умният знае, че нищо не знае, само на

глупака всичко му е ясно. Само той може да си помисли, че

изкачвайки хълма на еснафското си съществуване, е покорил

Евереста на интелекта в очите на човечеството. Във всяка

държава хората, интересуващи се от книги, са едва 2, максимум

3 процента — дори в най-развитите страни. Франция е водеща

с 6%. Става дума за сериозната литература, а не за четивото

за плажа или за разтуха. Страници по навик, от миналото,

когато всички четяха, убиващи скуката.

„Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само

това, което всички мислят.“ Х. Мураками

Ти искаш ли да бъдеш част от безличната сивота? Според

някои статистики изобщо четящите хора са до 10%. Няма как да

се разбере. Няма верен измерител. Само цифри. Защото някои

купуват по десет книги, други по една на година. Някои нито

една, но четат много от библиотеките. И така се получава, че

малко хора четат много, а болшинството изобщо не го правят. В

България един милион души не са прочели нито една книга през

целия си живот. Това е лицето на трагедията, а не бедността.

Те същото качество хора ли са като четящите? А знаете ли, че

поне половината от тях имат претенции да са интелигентни?

Сериозните, мислещите, четящите хора са малко. В Африка,

части от Азия и някои други страни, неграмотността стига до

70-80%. Това са милиарди хора без знания и възможности за

развитие, а това значи и без бъдеще, при това в 21 век. Ние

понеже не сме нито развита, нито изостанала страна, то значи

сме по средата или поне така ни се иска. Т.е. при продължава-

щото намаляване на населението на България, при увеличава-

нето и почти смазващото присъствие на електронните медии,

социалните мрежи и т.н., което доведе до нов тип култура,

нови взаимоотношения, нови правила и привички, дори нов

тип хора, ти, читателю, си един от 140 000-150 000 души в

България, които се интересуват от сериозни книги, купуват ги

12 светозар гледачев

и ги четат. Толкова са се сдобили с поне една книга за една

година. Не се знае обаче дали са я прочели. Статистикта за

това мълчи. Знаеш ли колко малко е това? Ти си по-малко от

студентите в България (те дори учебниците си не четат, така

си взимат изпитите и завършват, взимат дипломи и после… ти

стават началници), почти 20 пъти по-малко от пенсионерите,

от пушачите, от хората с някои болести, от циганите, дори от

умиращите у нас през някои години и т.н. По-малко от някой

неголям окръжен град като Русе. Горе-долу колкото Стара

Загора. И при това като завишаваме малко процента нагоре

и не взимаме предвид, че по статистика сме над 7.2 милиона

души, а на практика сме доста под 7 милиона. Тогава цифрите

щяха да станат плашещи, сега са само обиждащи. Защото ние

като нация се смятаме за интелигентни, знаещи, можещи и…

ако сме такива, то значи и четящи. Защото знанието не идва

свише, то се придобива, развива и поддържа чрез книгите. А

в нашия пазарно-стоково опорочен свят, четенето на книги

не е комплимент. То е оставено за умните, а те не са елитът

на нацията, така, както го разбира съвременното ни объркано

общество. Елитът не са Валери Петров, Радичков, че дори и

Яворов, Ботев и Вазов, тях с времето започнаха да ги забравят.

Някои дори искаха да ги забранят в училище, а това значи да

ги погребат повторно, защото никой нямаше повече и да чуе

за тях. Знаете ли колко велики и умни българи са забравени

и изтрити от духовната памет на нацията? А искаме да се

гордеем, че сме българи. Но това не става с коли, къщи, дори

палати. Развитите страни си ги имат в изобилие — много повече

и много по-хубави. Това, което остава и се цени, е духовното

знание, интелектът, фолклорът, културата. Сегашният ни модел

за успех е местната или национална добре облечена мутра,

криминално забогателият милионер, крадящият политик и

силиконовата миска, разпръскваща знания, които £ липсват, но

за сметка на това е подплатила с една или няколко дипломи.

Духовното е стъпкано в калта. Натирено в ъгъла, отритнато

като просяк на оживен площад, подминавано или незабелязано.

Презадоволяването с материални блага не е благодат.

„Всяко излишество е порок“ — Сенека.

Добиването на духовни блага е мъдрост. Четящите хора сме

малко, затова сме нещо като приятели, като съмишленици,

Не си отивай, щастливецо 13

като съзаклятници. Ние сме другите. Двата процента на четя-

щите, интелигентните, неразбраните и недооценените, но

солта на земята. Сега не е нашето време, но то бавно и сигур-

но идва. Духовното развитие не е за хора, подчинили себе си

на гласа на стомаха. Започнах със „Зравей, читателю!“, мисля,

че вече мога да кажа: здравей, приятелю!