Опасно и забранено

Книгата „Опасно и забранено” е ценно четиво, защото е част от мемоарния жанр, който ни разкрива от „първо лице” интересни истории свързани с авиацията. Авторът Валентин Георгиев- Валтер ни дава възможност да погледнем на света „отгоре”, където мечтите са „опасно” близки, а грешките „забранени”. Философска мисъл и тънък хумор описват житейски уроци от един обогатяващ и уникален ъгъл.

“Нещото”

В онези години нощни полети се провеждаха веднъж на два месеца, което беше крайно недостатъчно за поддържане на подготовката на летците. Но поради хроничната липса на финансови ресурси авиаторите бяха доволни и на това. По правило полетите винаги съвпадаха с финала на Шампионската лига. За командването на Авиобазата беше много трудно да избере друга дата, което беше напълно разбираемо. Финалът се играеше само веднъж в годината, поради което оставаха други 364 дни, от които да се избира, а това никак не беше лесна работа. По какъв критерий да изберат един oт всичките? Може би не беше чак толкова трудно, като се има предвид, че в редките случаи, когато не уцелваха финала, попадаха на един от полуфиналите. Това някак си беше по-лесно, защото полуфиналите се играеха в цели четири мача, в четири различни дни. Дори нетрениран човек можеше лесно да налучка някоя от четирите дати. Какво оставаше за специалистите от щаба на базата. За тях това беше като детска игра.
Провеждаха се поредните нощни полети. Майор Кирилов и капитан Пенев бяха екипаж. Те летяха над равна Тракия с курс 090 градуса и в пълен мрак. Вдясно от тях бяха Родопите. Някъде в далечината се виждаше заревото над нощния Пловдив. Нощем над големите градове има слабо сияние, което може да се наблюдава от десетки километри стига атмосферата да е чиста. Над главите им беше черното небе, обсипано със звезди и съзвездия, а под тях – друга черна бездна, осеяна със светлинките на селцата, и те като съзвездия. Идилия…
И изведнъж…
От север на юг…
От ляво на дясно премина ярка светлина. Не много ярка, но достатъчна, за да им привлече вниманието. Беше жълтооранжева. Приличаше на форсажа на изтребител МиГ-21. Според големината на пламъка можеха да предположат, че самолетът пресече курса на хеликоптера на не повече от километър пред него и… на същата височина.
Мина пред тях с около 800 км/ч и… се заби в Родопите.
Мълчание.
– Видя ли това? – проговори Пенев след малко.
– И питаш! – отговори Кирилов.
– Какво беше?
– Колкото и да е странно, взех го за МиГ-21.
– И на мен така ми се стори. МиГ-21на форсаж.
– Много близо мина.
– Май се разби в Родопите – несигурно каза Пенев.
– Да, но защо нямаше експлозия.
– Може и да му се е разминало, но… Не. Твърде ниско летеше.
– Сигурно е изключил форсажа и затова го изгубихме от погледа си – предположи майорът.
– Много близо до хребета беше, когато изчезна. Дори да е изключил форсажа, все тая – констатира Пенев.
– Гледай го ти! Защо толкова ниско караше?
– Съвсем скоро ще разберем.
– На предполетните указания казаха ли дали МиГ-21 имат полети тази нощ? – поинтересува се Кирилов.
– Май… да. Ама… не и на тази височина… и не в нашия райoн – каза Пенев.
– Освен да е било метеорит, а?
– Много хоризонтално летеше, за да е метеорит.
– …и много бавно – допълни майорът.
– Каквото и да беше, добре че не ни уцели – изрази капитан Пенев общото мнение.
– Представяш ли си, колко лош късмет трябва да имаме, за да ни уцели метеорит по време на полет? – зачуди се Кирилов.
– Вероятността да спечелим шестица от тотото е няколко пъти по-голяма от това – уточни Пенев.
– Но ние досега шестица от тотото не сме нацелвали, така че метеоритът много правилно ни заобиколи този път – анализира обстановката майорът.
– Абе направо самолет си беше, мен ако питаш – поддържаше версията за самолета Пенев.
– Каквото и да беше това, утре вестниците ще пишат за него.
– Нямa начин да не пишат.
– Като се замисля, метеорит по-може така да се шибне в Родопите, отколкото изтребител – заключи Кирилов.
– Прав си.
– Не бях виждал метеорит толкова отблизо.
– Нито пък аз.
– Малко хора са виждали подобно нещо отблизо и са оставали живи, за да разкажат на другите.
– Луд късмет извадихме – oбобщи Пенев.
– Ако беше самолет, досега щяха да изпуснат някоя реплика в ефира, по която да разберем какво става.
– Така е.
Дискусията помежду им продължи до кацането в Авиобазата.
Кацнаха, слязоха от хеликоптера и се запътиха към контролната кула. Говореха си за това, как ще изненадат всички, като им кажат какво чудо невиждано са видели преди броени минути. Пред кулата се беше събрала групичка авиатори, които разпалено коментираха нещо. Когато ги наближиха, разбраха, че си говорят точно за метеорита.
– Ааа… и вие ли го видяхте? – попита ги Пенев.
– Ама и вие ли? – зададе контравъпрос лейтенант Радев, един от насъбралите се пилоти.
– Естествено – последва в отговор.
– Не може да бъде! Той премина над Първомай, а в това време вие летяхте някъде много на запад оттам. Няма как да сте го видели! – заяде се лейтенантът.
Можеше да му се вярва, но не съвсем. Вярно, че Първомай беше на цели 50 км от мястото, където бяха видели нещото. Обаче те на очите си ли да вярват или на някакъв си лейтенант.
– Глупости. Не беше над Първомай, а на няколко километра западно от Пловдив – каза майор Кирилов.
– Е, как ще е бил западно от Пловдив, като ние бяхме над Първомай и метеоритът мина покрай нас – настояваше Радев.
– Нищo подобно – намеси се в спора и капитан Чолаков. – Аз го видях над Пазарджик.
Ситуацията ставаше все по-заплетена.
– Излиза, че е преминал между всички хеликоптери във въздуха. Как така не е ударил никого? – зачуди се капитан Пенев.
– Може да са били няколко, щом сме ги забелязали на толкова различни места. С метеоритите никога не се знае колко ще ти дойдат на главата – предположи Кирилов.
– Може и само един да е бил, а може и няколко – взе думата капитан Жеков, който беше един от корифеите на авиационната мисъл не само в Авиобазата, а и в целите ВВС. Всички се вслушваха в думите му и ценяха мнението му.
– Ама метеорит ли беше в крайна сметка или самолет? – попита Радев.
– Било е метеорит, а не самолет, разбира се – продължи с обяснението си Жеков. – Щом всички сте го видели, значи е бил далече, а не на няколкостотин метра от вас, както всички твърдите. Бил е много високо, но вие сте го видели близо до хоризонта или на вашата височина именно защото е бил много далече. На стотици километри. Предполагам.
Удивление премина през групичката пилоти.
– А, стига бе! – само успя да каже някой.
– … и се е движел много по-бързо, отколкото си мислите – не спираше Жеков. – Поне с двадесет хиляди километра в час. Поради голямото му отдалечение ви се е струвало, че се движи по-бавно, отколкото в действителност. И тъй като няма база за сравнение поради тъмнината, мозъкът ви започва да търси в базата си данни нещо познато и открива, че пламък с такъв размер може да е само форсажът на изтребител на отдалечение няколкостотин метра или най-много един километър. Щом отдалечението е такова, следователно скоростта трябва да е около осемстотин километра в час и всичко си идва на мястото. Мозъкът е доволен, но нещо не се връзва, нали?
– Точно така – чуха се гласове от групата.
– Значи, пак стигаме до извода, че е било нещо много по-високо, много по-бързо, много по-далече и следователно много по-голямо, отколкото показва базата данни в мозъка. А освен база данни мозъкът има и (здрав) разум, който да търси причинно-следствени връзки. В този ред на мисли стигам до извода, че сте видели метеорит. В конкретния случай това мога да кажа по въпроса.
– Браво, Жеков! Направо си жесток! Аз три дни щях да се чудя и пак нямаше да се сетя – сподели майор Кирилов.
– Няма да се чудиш толкова дълго. Утре ще го има в новините – скромно добави Жеков.
Така и стана. На следващия ден всички медии съобщаваха за НЛО над Поморие, което си беше на няколкостотин километра от Авиобазата. Тоя Жеков наистина беше голяма работа. Впоследствие медиите уточниха, че местните хора уж са видели НЛО, а всъщност са били метеорити.
Браво на Жеков за изключително точния анализ на обстановката!

Източник: “Опасно и забранено”

Автор: Валентин Георгиев- Валтер

vgeorgiev1@excite.com