Съдби

Притча за щастието, което трябва да поискаме

Живели някога мъж и жена на име Петър и Калина. Те били обикновено семейство- жената била домакиня, а той се прибирал вечер късно от работа изморен. Сядал с отегчение пред телевизора и се отнасял в друг свят.

Живели някога мъж и жена на име Петър и Калина. Те били обикновено семейство- жената била домакиня, а той се прибирал вечер късно от работа изморен. Сядал с отегчение пред телевизора и се отнасял в друг свят.

А съпругата му ставала все по-изнервена, но той и без това се стремял да не поглежда киселата й физиономия. За компенсация- тя не пропускала да помрънка как не стигат парите, а той е виновен за това, а ето комшията…и т.н.- той спирал да я слуша и изобщо не си правил труда да й отговаря.
Една вечер, след като си изял поднесената вечеря, с недоволство разбрал, че трябва да изхвърли боклука.
Излязъл навън, поел си дълбоко свеж въздух и под звездното небе спонтанно извикал: „ Боже Господи, какво ми дойде до главата! Тази мрънкаща жена не мога да я изтърпя вече! Пък и така е погрозняла! Какво ще правя? Това си е истинско мъчение, няма да издържа дълго…” После продължил да си разсъждава: „Ама, тя не беше такава, когато се влюбих в нея- беше толкова мила, красива, грижовна. Как се преобрази само! Не мога да я позная- все едно не е същия човек!”
И изведнъж, неочаквано, божият глас тихо му проговорил: „ Сине мой, аз мога да ти помогна. Ще те даря с Богиня. Но така околните ще забележат и ще изпаднат в голямо недоумение, ще последват проблеми…За това ти предлагам, постепенно да променя твоята жена- ще вселя в нея дух на богиня и външността й ще се подобри много?! Но запомни, за да живееш с богиня, самият ти трябва да водиш подобен достоен живот, такъв, какъвто се изисква за богиня!”
Зарадвал се силно мъжа и отговорил: „Благодаря, Боже! Ще се променя! Всеки мъж би направил всичко за богиня, стига да я има! Но я ми кажи, тя от кога…ще стане по-привлекателна?”
Усмихнал се Господ загадъчно:” Още сега леко ще я променя. И с всяка минута тя ще се разхубавява, ще става все по-красива и красива…”
Прибрал се в дома си Петър и отново седнал пред телевизора. Но не му било нито до филми, нито до предавания- мисълта му все била насочена към жена му и дали, колко е по-хубава…Отишъл в кухнята да я търси, намерил я и се вторачил с любопитство в нея. Тя точно миела чинии, но усетила присъствието му и учудено вдигнала очи. Погледите им се срещнали. Тя се развълнувала и леко притеснила. Спонтанно си пооправила косата, а руменина избила по бузите й.
„Защо ме гледаш така внимателно, случило ли се е нещо?”- запитала тя. Съпругът й не по-малко объркан се чул да произнася: „Ами, може да ти помогна, ако не възразяваш?!”
Тайно вълнение проникнало в душата му- Калина наистина започнала да се променя…
На другия ден, с още по-голямо нетърпение се е завърнал в къщи. По пътя купил рози и решил да изненада Калина, като позвъни на вратата и й поднесе букета. Тя пък се показала с рокля, която той й купил миналата година. Устните й били по-розови, а очите й блестели, косата й била така подредена, че описвала нежния овал на лицето й.
Ахнал Петър. Страстно чувство изпълнило сърцето му, но и непознат страх стиснал гърлото му. Той си спомнил думите на Господ, че за да живее с богиня, самият той трябва да е достоен…Той направил първата стъпка към новата си Съдба, а сега трябвало да продължи напред. И как да задържи тази богиня до себе си? Приискало му се да има доказателство, плод на тяхната любов! И това не е ли най-нормалната реакция? Започнал да си представя малко детенце и обич изпълнила пространството. „Забравил съм да мечтая, да се радвам и ето, че си припомням това… Щастието е било при мен, но не съм го виждал! Щастието е било възможно, но е било необходимо да го поискам и да съм готов да се променя, да съм достоен за него!” –прозрял той. Умората и отегчението се заместили от очакването за утрешния по-хубав ден, за предизвикателствата, на които трябвало да отговори, а и които сам щял да провокира…

Политика за поверителност Политика за Бисквитки