Светлина и разум – какво се случи с понятието живот

Навсякъде около нас има светлина, но какво представлява тя? Традиционната наука има отговор на въпроса и той гласи, че светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър. Няма съмнение, че това е вярно, особено за човек с познания по физика. Но преди всичко светлината е енергия и носител на информация, субстанция която може да бъде усетена и видяна, тя е основен компонент на живота. Без светлина нищо не би съществувало, в преносен и буквален смисъл.

За да възникне живот е необходим източник на енергия и градивни елементи.

Тук не става въпрос за магията на живота, а за първичният, основен и фундаментален градивен елементът във Вселената – водородът. Без него няма светлина, а това означава че, светът който познаваме не би съществувал. Защо ли? Изглежда Вселената някак си е успяла да създаде всичко от водорода, който бива използван от звездите като гориво, в процес познат с наименованието термоядрен синтез.

Ключов момент при този процес е, когато след изчерпване запасите на водород в една звезда започва сформирането на по-сложни и тежки елементи. Първите такива от които зависи нашето съществуване, произлизащи от горе споменатият процес са: водород, кислород, въглерод, азот и фосфор. Тези са и елементите изграждащи ДНК молекулата на живота. Необходимо е още: среда за живот, източник на енергия и вода. Ако продължаваме в същият дух ще стане ясно, че за създаване на среда за живот или за един сложен организъм като човек са необходими почти всички елементи от Менделеевата таблица.

Нека се отклоним за малко за да изясним нещо.

Избухване на SupernovaРазбрахме, че Вселената в изходно състояние, преди възникване на звездите, разполагала само и единствено с водород. Без намесата на сила, някаква енергия или първичен импулс, този елемент сам по себе си не притежава потенциал за създаване на каквото и да било. В случая, гравитацията изиграва ключова роля като съзидателна сила, оформяща звезди от облаци водороден газ и така възниква светлината във Вселената.

Но не е ли странен този процес? Започва от нещо елементарно и завършва със сложно творение. Не това сме свикнали да наблюдаваме в естествените процеси, принципи които действат в ежедневието и са описани в законите за термодинамиката и ентропията. Обединени заедно те сглобяват закона за хаоса, който гласи, че рано или късно всяко творение се разрушава под влияние на средата. Иначе казано, ако създадем нещо или сътворим каквото и да е, с действието си усложняваме структурата и понижаваме ентропията, а за един такъв акт на изграждане е нужно енергия. С творенията си създаваме потенциал, който извежда системата от равновесие и за да бъде възстановено равновесието, този потенциал трябва да се разсее отново в пространството. Вярваме, че естественият ход на нещата е от ред към хаос, но дали е така?

Как тогава, водород и гравитация успяват да творят и създават сложни структури?

Въпросите като този са много, а отговорите им меко казано незадоволителни. Според общоприетото в научните среди, „тайната” на творението се крие в термоядреният синтез. Един, уж много добре познат процес, действащ във всяка звезда, но все още с убягващ на учените принцип. Те без успех се опитват да го пресъздадат вече почти век. Звездите, заедно с физичните закони, като гравитация и електромагнетизъм, успяват някак си да заобиколят принципите на хаоса, и реализирайки потенциал те създават сложни елементи и структури.

Интересното е, че на земята такива конструктивни процеси наричаме живот, процеси които безспорно се различават със своята самоорганизираща същност. Тази автономност е общ белег на всички “живи неща”, където един пасивен продукт се преобразува в нещо смислено, или иначе казано “от нищо става нещо”.

Но какво се крие зад механизма движещ нещата в противоположна посока, срещу ентропията и закона за хаоса?

Отговорът буквално е навсякъде около нас, умело скрит в думата интелект. Интелектът, онова нещо, което откроява всичко живо, придавайки му същност и идентичност, думичка криеща в себе си смисъла на творението. И ако всяко живо същество притежава способността да разпознава „магията на живота”, защо тогава човек като „най-висшият разум” на тази планета продължава да залага на случайността, придържайки се към неща, в които дори не вярва? Интелектът притежава смисъл и може да бъде разбран, докато хаосът си е просто хаос.

Да вземем за пример растенията. При подходящите условия, от попадналата в почвата ядка на един плод израства цяло дърво. Използвайки азота от почвата и въглеродния двуокис от атмосферата дървото без съмнение създава сложни структури и съединения, като участва активно в симбиозата на живота. От къде произлиза енергията и програмата за този процес, започващ началото си от едно зрънце? А може би съзидателната енергия се крие в молекулата на ДНК?

Всъщност това не звучи толкова невероятно, но проблемът е, че според „науката”, възникването на ДНК молекулата е също случайност. Това, което учените знаят е, че нямат ни най-малка идея как се е стигнало до сложна молекула като ДНК и механизмите в клетката, които надминават дори най-смелите фантазии за комплексна машина. На микро ниво процесите в клетката наподобяват перфектно балансирана система обхващаща невероятни мащаби, което може да видите във видео материалите от статията.

Не са ли това твърде много случайности, твърде много глупави предположения? Ако всеки път преписваме заслугите на случайността, каква случайност е това? По-скоро липса на информация и логично обяснение.

Съвременното разбиране за еволюцията като понятие гласи, че оцелява по-силният и успешен индивид. Но в кой етап от развитието на живота възниква еволюцията, и по-точно, как тя се проявява като сила превръщаща организмите във все по-сложни и комплексни същества? Кога в историята на биологичните видове се е проявил този механизъм, и как в началото е работил за първата „клетка” във водна среда. Среда, не притежаваща нищо подобно, с което да взаимодейства нововъзникналата „клетъчна единица”, образувала се [естествено] по чиста случайност.

Кой определя успешна или не ще е тя за да започне сложният процес на съхранение и усъвършенстване на идентичността? Този въпрос учените заобикалят с „възникване на явлението на много места едновременно”, активирайки принципа за конкуренцията. Да, но това е по-абсурдно от най-абсурдното обяснение за произхода на живота, пълно с противоречия и пропуски. Думата случайност и изразът масово явление по смисъл взаимно се изключват. Защо сега дори в лабораторни условия не се случва, въпреки че учените правят хиляди експерименти в същата насока?

Теорията за еволюцията [тази представена от Дарвин] е толкова неясна и противоречива, че мнозина вече влагат съвсем различен смисъл в думата еволюция. Има нещо тотално объркано в теорията, защото не става ясно, функция или причина е тя за развитието на живота? В последствие думата еволюция по-скоро придобива значението на тайнствена сила, която усъвършенства организмите. Интуитивният изход от ситуацията е да допуснем съществуването на механизма още преди „създаването” на първия организъм, защото само така той ще може да твори и трупа потенциал в средата.

И докато още има учени подкрепящи измислицата наречена Дарвинизъм, в публичното пространство думата еволюция започва да придобива съвсем различен смисъл.

Установихме, че животът се различава по обратния ред на ентропията. Животът твори и създава, докато неговата противоположност, хаосът или „естественият ход” правят точно обратното. Повече за ентропията може да прочетете от тази връзка.

Предвид всичко до тук, сегашното разбиране за произхода на звездните обекти, придобива същата тази абсурдност, както и твърдението, че животът при подходящи условия е възникнал случайно, и неговите разнообразни прояви днес са в резултат от конкуренцията между многото такива случайности.

Истината обаче е, че за всичко си има причина и съответното следствие, „няма нищо случайно в този свят”! Така работи тази Вселена. Нима съзнанието и интелектът който притежава всеки от нас е нищо по-различно от поредната случайност? Случайно ли е, че в момента четеш и мислиш? Случайно ли е, че имаш избор, или че си любопитен? Не, не е. Ти можеш да създаваш, притежаваш и разбираш волята на избора, и преди всичко имаш въображение и можеш да твориш. Интелектът във Вселената се познава по творенията му – това древно изречение започва да придобива все по-ясен и тежък смисъл. Възможно ли е да се твърди, че случайността е създала живота, след като ние видяхме, как хаосът е всичко друго но не и творец? Не случайността, а разумът създаде дигиталният свят, който изстреля развитието ни на съвсем различно ниво! И кой решава дали това е правилно? Самите ние! Най-тъжното е, че науката продължава да борави само с няколко стари „инструмента”, опитвайки се с чрез тях да обясни всичко.

Проявата на интелект е резултат от смисъла заложен в причината. Или по-просто казано, не е възможно да създадеш разум от поредица случайности, ако самата среда не го допуска и не го очаква като резултат.

Какво представлява интелектът и с какво се различава?

Интелектът е светлина, както и светлината е интелект. Със светлина е започнало и творението. Звучи доста смахнато и изветряло, но замислете се за миг, от къде произлиза светът който познаваме. Факт е, че звездите са го сътворили. Без тях и съзидателният термоядрен синтез не би имало друго освен водород. Докато хората уплашени от изопачената духовност на съвремието се страхуват да докоснат мъдростта на древните източници, парадоксално точно там много от нещата чакат да бъдат преоткрити със свеж и различен подход.

Материята не може да съществуват отвъд скоростта на светлината, или ако е възможно ще е необходимо невъобразимо количество енергия. – Алберт Айнщайн.

Заключени сме в измерение, което няма достъп отвъд произхода на светлината, поради простата причина, че то самото е продукт на светлината. Непосилно е за нас да обясним произхода и сътворението, защото светлината е материалната и информационна граница на нашето съществуване. Преди да си кажете „що за глупости”, помислете над зависимостта между масата и скоростта на светлината в нашата вселена.

Защо материята не може да съществува отвъд светлината? Скоростта на светлината представлява една загадъчна константа – 300 000 км/с. Всичко в тази вселена обменя информация с тази скорост, включително информацията между частиците. Когато един електрон преминава от висока в по-ниска орбита, той излъчва енергия в единица фотон, който фотон естествено се движи с познатата скорост. Ако допуснем, че един атом също се движи със скоростта на светлината или повече [което е невъзможно за материята, но не и за мисълта], поради следствието от теорията на относителността, където време, маса и скорост са в пряка релация, за информационните частици в същият този атом остава другата част от уравнението.

Иначе казано, ако скоростта нараства, времето се забавя. Сигурно вече се досещате при тази скорост какво се случва с времето в този атом. Всъщност в този момент всички познати закони и принципи спират да важат и той реално вече не съществува в това измерение. Достигайки скоростта на светлината времето се забавя, но с преминаването на тази граница, времето би трябвало да обърне своя ход.

И само да припомним, че смисълът в този мисловен експеримент се придава от наблюдателя, който се явява отправна точка за времевият фрейм на експеримента. Реално два обекта [относително] един спрямо друг могат да се движат със скорост много над 300 000 км/с, но в зависимост от наблюдателя, случващото ще следва различна последователност. Тъй че, нека го споменем още веднъж – всичко е относително или казано на чист български – „Добре дошли в матрицата!” ;].

Толкова е сложно за нас да разберем Вселената, колкото би било за компютърен процес сам да обясни виртуалната среда в която съществува. Идеята зад може би трудно разбираемото сравнение е, че няма как да погледнем отвъд измерението, в което съществуваме, а от друга страна същността му може да бъдат разбрана само отвъд него.

Малцина са успели да издигнат съзнанието си над нещата, проумявайки истинската им същност.

Някога се смятало, че земята е плоска и в действителност, човек лесно може да бъде убеден в това. В две измерения Земята е безкрайна плоскост. Може да вървите по повърхността цяла вечност, но никога няма да стигнете до „края”. От друга страна, в три измерения Земята е сфера с ясни форма и размери. След като вече сме „виждали” Земята отгоре е лесно за проумяване [за едни лесно, за други не чак толкова].

Нужно е по-високо ниво на мислене и отворено съзнание за разбиране на Вселената и принципите й. Точно това нестандартно мислене в историята на човечеството е прозряло сферичната форма на Земята, много преди тя да бъде наблюдавана от високо.

Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно? – Алберт Айнщайн

Нещо като заключение.

Вселената-ин-янСветът е ред и хаос, непрестанна „борба” на две ясно изразени противоположности. Дуализмът, без съмнение съществува и ние не сме първите, които го проумяват. Историята сама по себе си говори – Ин – Ян, Добро – Зло, Тъмнина – Светлина... Тази двойнственост в нашият свят се проявява във всеки един аспект от съществуването ни. Две преплетени реалности – креативна и деструктивна, съществуват в една Вселена. А тя сама по себе си представлява интелект, притежаваща разум във своята същност, и всичко живо и съзидателно в нея е проява на същият този интелект.
Източник: http://fresh-science.com/