Ние живеем с много илюзии, то май целия ни живот е илюзия, от началото до края. Някои са разбрани, други неосъзнати, а от трети никога не се отказваме. И когато се разделим с някоя, а ние много трудно се разделяме с всякоя и то само когато живота ни я разбие или разбие нас, ние си създаваме следващата, просто за да не остане празно мястото на заблудите. Те трябва да се подхранват, отглеждат, за да си мислим, че винаги сме прави и винаги знаем какво правим. Но някои илюзии не ни напускат никога, като тези, че сме: умни, работливи, интелигентни, знаещи, можещи….
Фактите са малко по-различни. Един от тези митове е за корупцията.
Феномен, за който повечето твърдят, че не са се сблъсквали, не са давали пари и рушвети, т.е. по-честни са от ангели, но същевременно са сигурни, че тя цъфти и разцъфтява, навсякъде покрай нас и ни е задушила както плевел, малко цветенце. Най-дразнещото в корупцията за българина, че той не е в играта. Завистта, че онези правят големите пари, а той лапа мухите. Той не иска да изкорени рушветчийството, а само това в което няма вземане.
Ние най-мразим някой да ни прецака( „ Ще ме цака той мене с топла бира!“-от филма „Оркестър без име“)
За корупцията може да се каже следното:
1) Има я на всички етажи на обществото, ниска, средна и висока( голяма).
2) Ще я има винаги, защото и сега няма страна в света без нея, докато има държава, и всякаква форма на обща собственост и частно управление.
3) Зависи от географското положение и народопсихология, защото в северните народи е малка или почти я няма, а в южните цъфти и процъфтява, като се изражда в мафия, като даже се гордеят с нея.
4) Тя е лошо нещо и спира, задържа обществения прогрес. Тя е като болест и в някои страни се излекуват и потдържат едни нормални нива, а други загниват и загиват.
5) Корупция има и при животните живеещи на стадо и семейство. (Има и проституция)
6) Зависи от нивото на икономическото развитие на страната и нивото на социално-обществените отношения.
7) От степента на свобода и форма и степен на демокрация.
Горе-долу това са изводите за които повечето учени са съгласни, а в по-нататъшните си разсъждения се различават коренно.
Ние около какво се обединяваме? Че корупцията е вредна и спира развитието ни. Че трябва да се борим с нея, но се разминаваме за това как. Масата 99% от българите искат „румънския“ модел- някаква супер жена или супер мъж, но такъв като по филмите, на титанична борба с лошите. И те , лошите си седят само в затвора, където им е мястото по принцип.
В Румъния изловиха ли всички бандити? Не Намаля ли корупцията? Не е сигурно.
В Китай разстрелват по такива обвинения и е една от най-корумпираната страна. Нито с убийства , нито с комитети се решават такива проблеми.
В България, няма или се броят на пръстите осъдените за корупция, и то за такива сделки, че да се пукнеш от смях. Т.е това са каръците от балъци. Ние сме убедени и в друго, че при нас корупцията е организирана и е най-важната част от модела „кой.“ И е вярно и е тъжно.
Но кой го позволи? Ние. Те дойдоха, честно с избори на власт. И сега властват чрез всички партии. За да победим корупцията, трябва да победим политическата система, която я е създала. А това не се е случило досега и така няма да се получи. Борбата срещу корупцията не става с хора, а със смяна на системи. Защо? Ако имате, картел, монопол във нещо, то от него се печели много. За един , за който се доказва, че не съществува вече четири пъти, по експерти данни загубите са: от мин. 500 милиона до макс. 1.5 милиарда лева на година. Кой ще ги спре? Вие ли? Какъвто и орган да се създаде той може да бъде „купен“ и не само в България, а по целия свят. Вие ще се изправите ли срещу гигант по-голям от динозавър, а вие по-малък от мравка? Първо, ако иска ще ви смаже, второ, ако иска ще ви купи: ще се съгласите ли на 1-5-10 милиона лева? А тях бълха ги ухапала. Могат да си позволят при такива печалби 10-20% която е световната практика в бизнес услугите или 50 и 100 милиона, но те няма да ви купят и за малко, защото няма да ви предложат. Вие сами ще се продадете и то за жълти стотинки. Вие ще се борите за тяхното благоволение и закрила.
За една по-висока заплата и директорски пост в някой институция, която отговаря за спазване правилата на свободната конкуренция, но така, както я разбира монопола или дявола Евангелието. Замисляли ли сте се колко хора работят, получават заплати от модела „Кой“ и други такива модели и монополи? И даже се възмущават, а те са част от проблема. Когато се продаваш на дребно, губиш на едро. И ние загубихме всичко.
В развитите страни има социална култура и чрез фейсбук хората се организират и не купуват някаква стока и така нанасят най-тежкия удар срещу некоректните. А в България? Да предположим, че сте някакъв супер инат и нездравомислещ човек и им създавате пречки. Медийната машина, която те притежават, а това е 80% от цялата, плюс тази, която не притежават, но пускат реклами в нея и с това я държат над водата за да не потъне, т.е. те са спасители и благодетели. И медиите им са благодарни по най-подлизурския начин. Монополът върху медиите ще Ви направи на пух и прах и така ще обработи общественото мнение, че и майка ви ще се срамува от вас и от себе си, че ви е родила, и като ви среща ще ви заплюва. Дори и Вие ако им повярвате ще се откажете от себе си с държавен вестник. Монополизация и концентрация върви и в медиите, точно поради тези нужди. Не вашите, на олигархията. Какво да се прави тогава? Как да се спасим? Този път води до бетониране на корупцията, монопола и модела ‚Кой“. Нека се върнем назад във времето. Лелеян мит е, че при социализма е нямало корупция. Грешка. Тя беше бич по-голям или поне толкова голям като сега. А? Нима? Не помните ли? Взимаха ли лекарите подаръци? Да. Бомбони, ракии, уискита, чевермета, банкети и кой каквото свари и каквото има. Но почти всеки. Доволни пациенти работеха безплатно на къщи, вили, но също и военни, партийни секретари и редови директори. При изписване торби сменяха своя притежател и болниците заприличваха на склад на супермаркет: яйца, сирене, луканка…… Било подарък от благодарност. Не. Просто бяхме бедни. Уиски имаше само в Корекомите и цената на един такъв подарък тогава възлизаше на 3-5 дневни надници и повече, което приравнено към днешните средни заплати е 150-200 лева, а спрямо лекарските до 2 000 лева. Сега по-голямата част от лекарите не взимат нищо, защото са в частни болници и са добре заплатени. Проблема стои в държавните и общинските. Ето го първия отговор-средата на корупцията е държавната и обществена собственост. Колкото повече държава-повече корупция, а ние искаме точно държавата и нейните субективно избрани органи да я преборят. Корупцията е обективно състояние и субективния фактор няма голямо влияние върху него. При социализма за всичко и за всички случаи се търсеха връзки, което е другата форма на корупция, но на по-ниско ниво. На етапа на бартера и натуралното стопанство: услуга за услуга. Учители, лекари, зидари всички. Всеки беше задължен на всеки и още по-инерция търсим връзки тук и там. А няма защо. Светът е друг. Ако сте гледали „Кръстника“ или други мафиотски филми, то основното е –ти си ми задължен на мене, аз после на тебе и чрез това влияние. Като сега в партиите, бандите и мутрите. Но как се купуваше преди 1989 г. телевизор? С рушвети или връзки. Хладилник-рушвети или връзки, Кола, гуми, пералня и т.н. –корупция в ежедневието на всяко и най-ниско ниво. Или чакаш денонощно и се подписваш в списъци, или даваш някой лев и си уреден. Кои бяха най-богатите? Бармани, сервитьори, склададжии, закупчици, шофьори …..Не умните и развитите, а тези, които седят на „кранчето“ Сега? Там я няма. Защо? Защото има частна собственост и пазар. Няма нужда от връзки и подкупи има официални цени. Те се бият за вас, а не вие за тях. Правят ви намаления, отстъпки, бонуси, Вие сте царят, а преди бяхме слуги и роби, за един хладилник, руски автомобил и български телевизор. Къде има корупция? Където има държавна намеса, защото държавата няма собственик, ние сме държавата, но само по Конституция, но има владелец, и това е олигархията. т.е. като поговорката, за чужда жена и чужда кола.
Използването на общите блага за лични цели. Затова верния път за борба с корупцията е :
1) По малко държава, държавна собственост и намеса.
2) По-малко режими на лицензии, разрешителни, органи, които за да се заобикалят или се корумпират или се назначават от партиите за да ги „хранят“ законно, чрез корупция. Политиката е бизнес и корупцията е неговата форма.
3) Електронни и прозрачни обществени услуги. Конкурси пред всички, явни в Интернет, а не тайни комисии и задкулисие. Никоя комисия не е решила нищо, тя служи за обслужване на определени клиентелистки интереси. Тяхната цел е как формално всичко да изглежда законно ич есно, а да спечели, „нашиея“ или платилия човек. Ако искате да се борите против корупцията, която е най-нечестната форма на бизнес, то се борете против държавата, държавната намеса, политическите партии и техните органи. Затова има корупция във всички страни по света, защото има държава. Там където е по-малко и корупцията е по-малко, свободата е повече, хората са по-богати, демокрацията е по-развита и се живее по-добре. . И този, който ви обещава, че ще пребори тази „мафия“ с органи и комитети, или е част от нея или е безкрайно глупав. Но в политиката на такова ниво глупаци няма. Глупаци са тези, които им вярват.
Автор: Светлозар Гледачев
Светозар Гледачев е един от най-добрите и популярни икономисти в България. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс“ – София, сега УНСС, става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист, бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Има собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. Издава книги с най-четените и харесвани коментари:
Добави коментар