Свободата на избор е илюзия?

„Не вярвайте на усещането за свобода на волята” – съветват учените. Това че имаме избор е очевидно когато решим да отидем на концерт, вместо нещо друго. Въпреки това много философи казват че това усещане е илюзия. Според тях волята е част или по-точно функция на въображението. Според тях изборът не е наш, ако можем да го наречем избор.

Предвид тази гледна точка човек би си помисли че интуицията може да ни подведе. Не бързайте със заключенията: интуицията всъщност следва истината много добре (вижте „Силата на интуицията” от Дейвид Майер). Ето един пример: Ако вие не знаете отговора на въпрос в тест, много вероятно е първото ви предположение да бъде вярно. Със всяко следващо предположение шансовете да познаете отговора намаляват.

Има обаче и друга група от учени, така наречените експериментатори, които разчитат изцяло на практически резултати. Според философите изборът зависи изцяло от миналия опит и основните физични закони. Според тях това не е избор, а просто реакция на дадено условие. За да избегнат този дебат групата с практическите експерименти предлага следното:

„Представете си Вселена в която всичко сегашно е в резултат от нещо предишно. То от своя страна е резултат от още нещо предишно и така до самото начало, което е в резултат от….? И така един ден Иван решава да си направи пържени филийки в резултат от минали събития, както всичко останало.”

Когато това се разпространило почти всички отрекли такава Вселена. Те споделили следното виждане: -личният избор е неопределен. Защо хората държат на тази гледна точка? Една възможна причина е самото силно усещане за колебание, когато сме в състояние на избор. А когато няма колебание или осезаемо взимане на решение – изпускаме една съществена част.

Разбира се не твърдим че имаме постоянен достъп до цялата информация в главите ни. Нито че интуицията е отговорна за всички главоболия които си създаваме, но по някакъв начин тя е свързана с първичния център за взимане на решения.

Нещата които ни убягват

Психолозите широко споделят идеята, че подсъзнанието играе ключова роля в избора. В едно изследване две групи от хора са накарани да решават пъзел от думи – създаване на думи от букви. Едната група има ругатни за думи, а другата просто поведения. От групата с ругатните имало случаи на конфликти с експериментатора. Този сценарий е един от многото, в които нещата около нас се изплъзват от съзнанието, но въпреки това оказват влияние на поведението ни.

Имайки предвид силата и обхвата на нашето подсъзнание, някак си не можем напълно да се доверим на чувството за свобода на избора. От друга страна ако усещането за свободна воля не е истинско, тогава как избираме да заключим, че свободата на избора е илюзия?

Съзнанието като мозъчен процес

Нови методи в областта психологията подлагат на изследване същността на човешкото съзнание включително процеса на самосъзнаване. Кое те прави да си същият човек от детството до зряла възраст? Подлагайки съзнанието на множество експерименти стигат до извода че интуицията и съзнанието имат доста съществени различия.

Има твърдения за това че съзнанието се оформя от неврони свързани по строго определен начин в точно определено място в мозъка. Според много хора обаче това твърдение е доста странно.

Изследванията показват нещо различно. Усещането за съзнание е предизвикано от сигнали от очите и тялото, но няма нищо общо с определена част от мозъка или специфична активност. Експериментите показват че също като хората, насекомите, като имащи очи и сетива същества, също могат да изпитат щастие, гняв и болка.

За нещастие насекомите имат прекалено малко невронни връзки за да осъзнават тези усещания и чувства. За да потвърдят казаното до тук, учените са направили роботи, които да симулират съзнато поведение. И тези машини успешно реагират на заобикалящата ги среда с очакваните емоции, дори машината да не е най-добрия кандидат за такъв тип изследване.

Изглежда все пак, малко или много съзнанието е мозъчен процес. А изборът е резултат от целият минал осъзнат и неосъзнат опит плюс моментната настъпваща информация през всички сетива. Останалото е физика.

Източник: http://fresh-science.com/