Има много истории за това как хора с присадени органи изведнъж придобиват черти на характера на донора, или негови предпочитания. Доста са и филмите, направени по подобна идея. Дали обаче има нещо вярно в това, или просто е резултат на преживяната травма от реалното докосване до смъртта?
Има много истории за това как хора с присадени органи изведнъж придобиват черти на характера на донора, или негови предпочитания. Доста са и филмите, направени по подобна идея. Дали обаче има нещо вярно в това, или просто е резултат на преживяната травма от реалното докосване до смъртта?
Във Франция през 2005 година жена с присаден орган разказва, че е преследвана от кошмари от смъртта на донора при автомобилна катастрофа. В Хърватска през 2006 година обикновен дървар развива мания за домакинстване след присаждане на бъбрек на домакиня. В Джорджия, САЩ, 2007 година мъж се самоубива по абсолютно същия начин като донора, дал му сърцето си.
Съвпадение ли са тези случаи, или има нещо, което не знаем?
Професора по неврология Гари Шварц от университета в Аризона посвещава 15 години от живота си на изследване на тези феномени.
„Вече има достатъчно такива случаи на хора, получили не само орган, но и част от личността на донора, за да можем да твърдим, че това е една сериозна възможност за пренасяне на личност.” – казва Шварц.
Доктор Шварц е издал книги по темата и има документирани много подобни случаи на пренасяне на личностни качества чрез трансплантация. В един конкретен случай, лицата в които той запазва анонимни по разбираеми причини, става въпрос за 8-годишно момиченце, получило сърцето на 10-годишна жертва на убийство. Това дете започнало да сънува сцени от убийството на донора с такива невероятни детайли, че нейния разказ се превърнал в доказателство, с което е заловен и осъден убиеца.
„Как е възможно да се обясни това по какъвто и да е друг начин, освен, че реципиента освен сърце е приел и спомените на донора?” – пита Шварц.
Възможно ли е тъкмо това да е доказателството за прехвърляне на спомени при трансплантации?
Според документацията, повече от десет процента от пациентите с присадени сърца преживяват по един или друг начин нещо от живота на непознатия донор, като феномена дори си има и име вече – трансплантирани спомени.
„Трансплантациите създават нов тип пациенти с уникални психологически конфликти. Между 50 и 70 процента от трансплантираните преминават през личностни промени и конфликти, безпокойство и депресия, дори самоубийствени мисли и чувство на вина, и това е съвсем нормално.” – твърди обаче професор Ана Бергман от университета във Франкфурт.
В Съединените щати дори съществува нов клон в психиатрията, наречен психиатрия на органни трансплантации.
Какво всъщност се трансплантира?
Тъй като този въпрос достига дълбините на човешката същност, няма дефиниран медицински отговор как точно се пренасят спомени от донор на реципиент.
Присаждането на орган изглежда лесно, като да се подмени спукана гума, но ето че този феномен ни показва, че човека е много по-сложна машина, отколкото изглежда и не е толкова лесно просто да подменяме части. Което пък дава мотивация на привържениците на стволовите клетки и клонирането на органи.
Според Бергман, а и други учени, самото съществуване на чужди органи в организма напомня на хората дори и несъзнателно на някакъв вид канибализъм, като това влияе на поведението и чувствата им. В комбинация с приеманите лекарства и осъзнаването, че донора е съществувало до преди известно време човешко същество, нищо чудно, че реципиентите се асоциират с този донор, и изпитват смесени чувства на благодарност и вина към близките на донора и е нормално изкупвайки вината си да се опитат несъзнателно да бъдат поне малко донора.
Клетките имат ли памет?
Знае се, че сърцето е силен генератор на електромагнитна енергия, с която може да захрани крушка, и която може да бъде засечена на разстояние 30 метра. Така че е напълно възможно информация от сърцето да бъде транспортирана по този начин до всеки един орган. Също така е установено, че връзката между мозъка и сърцето е много по-силна, отколкото предполагаме, като определени невро-трансмитери, присъщи за мозъка, подпомагайки работата му са откривани и в сърцето, а и в други органи.
Това доказва, че определени личностни черти, за които се е смятало, че са част само от мозъка, съществуват из цялото ни тяло. Така се заражда теорията за клетъчната памет. Така всеки орган, и особено сърцето, бидейки сърцевината на енергията в организма, носи информация за личността на притежателя. Следователно спомени се трансплантират наравно с органите.
Това, обаче е базирано на разбирането, че личността като такава – емоциите, разума, съзнанието и духа ни, могат да бъдат обяснени само с молекули и органи. Няма обаче солидно доказателство, че това е възможно, и ние сме само плът и кръв, нищо друго. За тези, които вярват в прераждането, в това че сме духовни същества, затворени само временно в тези тела, тази теория е неприложима. А и в последни проучвания се доказва, че човек не изчезва като личност веднага след смъртта си.
Предсмъртното прояснение доказва съществуването на душата?
Тогава, ако приемем, че личността е нематериална и след смъртта отиваме в друг свят, е напълно възможно оттам да се пресегнем и да докоснем този, който носи нашето сърце, дроб или бъбрек. Иначе казано, застъпва се теорията за призраците. Има случаи, в които реципиенти описват преживявания, сякаш усещат, че донора иска да се срещне със семейството си. Това усещане, разбира се, е нормално обяснимо – повече от естествено е, че така ще си помислите.
Трябва да се изясни, че всички учени, философи и религии разбират смъртта като отделяне на духовното Аз от физическото Аз. Духовното Аз преминава след това на следващо ниво, освен ако няма недовършена работа. Но дори и тогава духовното по-скоро би било прикрепено към по-голямата част от тялото, а не към един орган. Или факта, че този орган все още работи, примамва духовното Аз?
Един обещаващ опит
Откривателя на детектор на лъжата Клийв Бакстър е провел също така и опит с бели кръвни телца, взети от вътрешността на бузите на доброволци, които запазил живи. Той открил, че левкоцитите (белите кръвни телца) реагират, когато на притежателя им е показана притеснителна или сексуална снимка, дори когато този човек е на километри разстояние и дори защитен от електро-магнитна радиация.
Друга теория обяснява пренасянето на спомени чрез ДНК, която съдържа цялата информация а това кои сме. Учени обясняват, че е възможно ДНК да е свързан в тялото (или орган) и да носи информация и за личността ни. Доктор Фритц-Албърт Поп дори е открил нищожна светлина, излъчвана от ДНК, която според него служи за комуникация между различните клетки.
За да се пренесе личност и изяви като такава в ново тяло само чрез орган, е необходимо реципиента да позволи това и да е със по-слаба психика. Което не е трудно предвид какво му се е случило току-що, и как е чакал смъртта.
И въпреки, че за момента нищо не е доказано и нищо не се знае, това е само началото. Феномена на присадените спомени отприщва вълна от интерес, като крайния резултат се очаква да бъде нарочно присаждане на спомени и вечен живот на личността.
Източник: http://fresh-science.com/
Добави коментар