Физиката се определя като точна наука. Колко точна е, обаче, във вида, в който я познаваме, и дали не е изградена на погрешна основа? Често се случва постулати,
Физиката се определя като точна наука. Колко точна е, обаче, във вида, в който я познаваме, и дали не е изградена на погрешна основа? Често се случва постулати,
използвани с години, да се окажат погрешни или пълни с пропуски. Пример за това е самият Стивън Хокинс, който сам се отрече от много от теориите си, както и ежегодното преразглеждане на теорията на относителността.
Подобни терзания мъчат много учени, които се опитват да навлязат по-дълбоко в материята и енергията и провеждат експерименти за откриване на взаимовръзки, незнайни досега. Един такъв учен, определящ себе си като експериментатор в своята област, е българин – професор Стоян Съргойчев, който от 24 години работи извън България.
В момента доктор Стоян Сарг, както е известен професионално, има канадско гражданство, и живее и работи в Канада. Той има инжинерна диплома и докторат по физика в областта на космическите изследвания.
От 1976 до 1990 година работи по космически програми, координирани от бившия Съветски Съюз, като същевременно взима участие и в програми на Европейската Космическа Агенция. За иновативните си постижения е награден с медали от програмата Интеркосмос, Русия и България. През 1990 година е поканен да гостува в университета Корнел, както и да започне работа в обсерваторията в Пуерто Рико. Това е мястото, където започва началото си програмата СЕТИ за откриване на извънземен разум. През 1991 година Съргойчев се премества в Канада, където работи за Канадската Космическа Агенция. От 2002 година преподава в университета Йорк в Торонто. Има над 50 публикации, издал е 4 книги и е притежател на няколко патента в областта на космическите изследвания.
Теориите на доктор Стоян Съргойчев са наистина интересни, тъй като той се опитва да намери научна връзка между материалното и нематериалното, като особено внимание отделя на изучаването и експериментирането с енергия. Според него съвременната представа за материята е погрешна, тъй като не се отчита факта, че тя е свързана с енергия. Неговите изследвания също така следват и логиката, а не само физиката. Известно твърдение е, че човешката логика не работи в квантовата механика, с което Сарг не е съгласен.
„Това е липса на обяснение; не, че логиката не работи, просто модела, който е избран за обяснение, е математически. А на един физичен модел могат да бъдат направени много математически.” – казва Сарг.
Доктор Сарг твърди, че смятаните за остарели разбирания за етера като заобикалящо ни енергийно поле всъщност са достоверни. Според него, за да се обясни висшето, трябва първо да се разбере най-низшето. Това той нарича степени на организацията на материята – за да се разбере духовното, което е най-висшата позната форма, трябва да тръгнем с микроскоп, от клетките и молекулите. Сарг въвежда термина „космическа решетка” като най-ниско ниво в микрокосмоса, определяйки я като подобие на това, което физиците са наричали етер, но днес се смята, че не съществува, тъй като не е дадено фактическо определение. Тази космическа решетка изпълва пространството на ниво елементарни частици и взаимодейства със всичко останало – частици, ДНК, енергийни полета, стигайки до духовните материи.
„Изследвал съм историята на физиката още от 17-ти век. Още самия Тесла казва, че енергията е във пространството, и той е прав. Енергията е навсякъде около нас, било като магнитно поле, било и като гравитация, или електрично поле. Пространството не е празно” – казва Сарг.
Професор Сарг започва сам да разработва начин за използване на тази енергия за придвижване. Издава книга по темата, откривайки, че една структура на пространството позволява да се използва тази енергия за задвижване на космически кораб например, базиран на принцип различен от реактивния.
„Гравитационната маса може да бъде изменена и обекта да бъде насочен в различна посока. Правил съм експерименти, които доказват това. Именно по този начин се движат евентуалните извънземни. Накратко казано, около кораба има плазма, изградена от подходящи газове, която се активира от електромагнитно поле с точно определени честоти, като електроните започват да взаимодействат с етера, или космическата решетка, и се получава ефекта на промяна на гравитацията.” – казва Съргойчев.
Друга негова разработка е идеята, че човешката душа има информационно поле, което се запазва и след смъртта. Това той обяснява отново с космическата решетка.
Според него всеки жив организъм има свое информационно поле, в религиите наричано душа, или аура, като колкото по-високо развит е организма, толкова по-силно е полето. Това поле е висше ниво на организация на материята. Теорията за чакрите също се обяснява, като чакра е мястото, където информационното поле е засилено. Има разработени и камери, които да заснемат това енергийно поле.
Дали обаче това поле се запазва след смъртта на живия организъм?
„Това поле не може да се регистрира с уредите, с които разполагаме. В опити с лазери се използват така наречените свързани фотони. Направих опит с дълга композиция от фотони, като последния се свърза с първия. При това положение, енергията се върти в кръг и не се губи, тъй като е известно, че фотоните не губят и частица от енергията си. Това нещо може да бъде локализирано и да бъде единица за информационно поле, а и фотоните могат да бъдат поляризирани и преплетени.” – казва Съргойчев.
Само че това поле не може да бъде засечено, защото енергията, която има е много слаба, достатъчна само за поддържането му. Проблем за засичането на това информационно поле, е и че уредите обикновено засичат поле, когато то ги удари. А фотоните се движат със скоростта на светлината и не могат да бъдат засечени.
А това информационно поле продължава да съществува и след смъртта. То се създава от протеини в мозъка, съдържащи енергия, структурирани така, че да създават фотони, следващи техния кръгообразен строеж. Затова информационното поле е около главата – аура, ореол. Това е стабилно поле, което продължава да съществува независимо от създателя си. Може би след това се комбинира с други полета от подобен вид, например подобен друг мозък, тъй като честотите са сложни. Това би обяснило феномени като телепатия и прераждане по научен начин.
Професор Сарг има много публикации на различни теми, като например студения ядрен синтез. Той е един от малкото, успешно провели експерименти с ефекта на Хътчинсън и ефекта на Казимир, при които метални обекти преодоляват гравитацията с независима енергия, опити, направени първо от Тесла, и все още недоказани.
източник:
Добави коментар