Нашето социално израстване се влияе силно от „танцът” между две планети- Юпитер и Сатурн. Юпитер дава шансове, дори аванси, а Сатурн-изисква усилия.
Всеки може да усети влиянието на тези планети по техните цикли.
На Юпитер- 12, 24, 36, 48, 60 и т.н. Като през 12 годишен период се обновяват приоритетите ни, начинът на мислене, начин на живот и т.н. Промени на тази възраст са с давност-12 години /толкова е периодът на реализация и разширение, като през последните 2-3 години от цикъла, той започва да се изчерпва и ни дава „сигнали”/…Счита се, че 36 години е оптимален срок, през който можем да се възползваме от обстоятелствата, “случайността”, късмета и от личностния ни потенциал, а после- събитията се движат повече по инерция. Разбира се, цикличността не се губи, ние трябва да се развиваме, променяме, да излизаме от зоната си на комфорт-перманентно, ако не по-желание, то-по принуда.
Ако до 36 години сме се движили в правилна посока и без да правим особени компромиси със съвестта си, желанията си, мисия- в един по-общ смисъл, разгръщали сме и сме имплантирали качествата си целесъобразно, тогава на тази възраст и след 36 години, може да направим широка крачка напред, да преумножим успехите си, да получим заслужени подаръци, в резултат на действията си…
Ако са преобладавали компромисите обаче, между 40 и 45 години– пластовете под краката ни ще се разместят, подобно на напрежение, което се стреми да избие и предизвиква земетресение, а после- се налага да се съгради всичко на ново, ако трусът е бил по-сериозен…
Сатурн- цикличността на Сатурн е през 28-30 години, тази възраст за мнозина се оказва ключова, превратна, защото всички придобити знания, опит- се анализират, правят се равносметки, човек „пораства”- на мисловно, емоционално, физическо ниво…нещо подобно сега се случва със Стрелци, Риби, Деви и Близнаци /това е малко отклонение между впрочем/. На около 28-30 години, човек трябва да „обере плодовете” на своите усилия- независимо дали са сладки или горчиви…трябва също- да създаде нов план-график от водещи цели, които да се превърнат в стабилна основа за израстване през следващите 28-30 години, да кажем до- 56 годишна възраст. Онова, което сте отчитали за положително на 28 години, получили сте шанс да развиете, добрали сте се до него- грубо казано, после ви съпътства като тема…Онова, което е препятствало чувството ви за щастие, също е показателно като „ахилесовата ви пета”, „болно място”, това са задачи, които трябва да се разрешават, за да се справя личността със своите слабости, да изправя допуснати грешки, за съжаление, след 28 години- на базата на придобити и не леки уроци…
От 28 до 56 години– съществува също известен паритет- колкото даваме, толкова и получаваме, ако се стараем- това ще бъде оценено по достойнство.
След 56-58 години- се включва принцип, че трябва повече да даваме, отколкото да получаваме- знания, обич, внимание…Човек може да отдаде това, което е придобил, за да има смисъл животът му, а и за да се възвърне към него преумножено…
Добави коментар