Любовта в този свят е изтъкана от претенции и очаквания.Ако Венера /в индивидуалния хороскоп/ се намира в земен знак /Козирог, Телец и Дева/,то личността се привлича от партньор, който може да й предостави материални блага- от домашен комфорт до чисто финансови облаги.Освен това сигурността и социалният статус е често повод за „влюбване”. Въздушните знаци „филтрират” чувствата през разума, така че тук изискванията са по-високи и комплексни. Водещ мотив и обещание за дълга връзка е „равнопоставеност” на интелектуално ниво, но не само! Не случайно тези зодиакални знаци се приемат за „студени”.
Най –важно тук е спечеленото уважение. Водните знаци се потапят в дълбини от емоции, които трябва да бъдат задоволени чрез вярност, всеотдайност, романтика, мили жестове… Огнените знаци не могат без „тръпка”,а страстта, интереса и „огънчето” са водещи… Но съществува и Любов, която не се вписва в логиката на индивида ие „необяснима”, хипнотизираща.
Тя се определя от така наречените – след Юпитериански планети. Най- често тези връзки са между майка и дете. Майката обича, дори когато рожбата й има сериозни проблеми от психически до физически. Тя е способна на всякакви жертви за него! Не при всички родители съществува подобна привързаност и практиката го доказва, но това беше най- лесния пример за проява на „духовната любов”. В астрологията Сатурн отговаря за минал живот и натрупан опит. Напомня на „хладна длан 
върху пламнало чело” , добронамерена мъдрост, без която е почти невъзможно дългото съвместно съжителство между двама влюбени.
Това е споделената необходимост да сте с човек, на който имате доверие, подобно на екипаж от стар кораб, преживял много бури и –ОЦЕЛЯЛ. Съвместният Плутон пък, може би предава най-мощната кармична вибрация. Дори и да не вярвате в минали прераждания, на практика е доказано, че двойки с такъв аспект изпитват магнетично привличане и е почти невъзможно да се разделят завинаги.
Ако все пак това се случи, изживява се драматично, последиците са сериозни и могат да доведат до трайна самота. Нептун създава „телепатични мостове” между две половинки, които независимо от разстоянието „усещат” настроението на другия, „знаят” какво се случва с него.
Нежност, състрадание, безотказна взаимопомощ ги благославя, като отплата за предишни действия. 
Това са малки и отделни нишки от сложната плетеница на взаимоотношенията. Но както и да ги тълкуваме, става ясно, че към любовта не бива да се подхожда повърхностно, защото възможностите да се открие човек „пасващ” като зъбно колело върху нашите „ръбове” /претенции, начин на обичане, усещания за щастие…/ не са толкова много.
Идеалната любов обаче, не е „безоблачна”, защото мисията на всеки е да израства духовно, като прави компромиси и се учи да разбира друга гледна точка, освен своята собствена. А това се случва единствено през обичта.
В заключение бих казала, че любовта е най-голямата награда, която можем да получим за това, което сме!
Добави коментар