В последно време, често се срещат ситуации, при които си казваме: „ Аз толкова много дадох от себе си, изгубих пари, време, а ето, че той/тя все не е доволен/доволна!”
Не са редки случаите, при които хора действат пряко собствените си желания, „жертват” се в името на добрите взаимоотношения, но въпреки всичко не получават очакваната благодарност, отплата или топли чувства.
Защо това е така?
Важно е да се знае, че връзките ни с околните се градят не върху действия, вид „жестове”, изказани думи и намерения, а върху „вътрешното ни отношение” – оказва се, че тази енергия е най-важната, а в друг смисъл и определяща за взаимната симпатия, обич и т.н.
Ето един пример- добра домакиня, всеотдайно извършва ежедневните си задължения, тя е перфектна! Но мислено протестира: „И защо сега трябва да правя това? Моят съпруг пак ме използва, гледа личния си интерес, аз съм толкова уморена, а ще сготвя любимия му пай”. И в един момент се натрупва негативизъм между тях, защото тя извършва неща против волята си, а това подрива самоуважението й, нейната същност, за него пък „любимият пай” някак вече не е толкова вкусен и накрая и двамата са неудовлетворени. Той изпитва желание да излезе от дома, а тя е обидена, че не я забелязват и ценят…
В друг случай- приятелка е обсипана с бижута и скъпи вещи, подаръци от избраника й, а в душата й е празно и тя няма търпение да се радели с него…
Приемете ли факта, че неизказаното, скритите мисли, мотиви и чувства ви влияят толкова силно, може би ще сте подготвени за определени развръзки и няма да се изненадвате…
Всъщност, ако установите, че удовлетворявате нуждите на някой, без вътрешното желание, да знаете, че това е мощна и разрушителна сила, „тиха и бавна смърт” за общото ви бъдеще.
Как се сформират човешките отношения?
Какво да правите?
На първо място да бъдете себе си. В по-отвлечен и философски смисъл- Господ не би ви позволил различна роля и ще намери различни начини, за да ви раздели от „вредни навици”.
На второ място, ако правите нещо за друг човек, винаги го правете с желание. Полезно е да си отговорите на въпроса: „Защо го правя?”
Например- искам този партньор до себе си, той ми носи удовлетворение, стабилност, удоволствие и т.н. Тогава, това ще означава, че каквото и да сте предприели, та е за ВАС, а не за ДРУГИЯ, за когото се „жертвате”. Ако сте в хармония със себе си, когато помагате или сте в услуга на любимия, това ще се отрази върху общото „съгласие”.
Ако вътрешният ви монолог не открива реални причини да извършите каквото и да било спрямо определена личност, то от само себе си се подразбира, че в подобен акт на „доброволно насилие” върху вас самите, това ще доведе до безсмислен и „неочакван” резултат.
В крайна сметка, ако всеки съумее да си направи обективен анализ на мотивите- защо предприема нещо или –не, в голяма степен ще престане да се заблуждава, ще спре да се изживява като „жертва”, ще промени някой черти от характера си, а това безспорно ще се отрази и върху отношенията му с околните.
Ще харесате още
За автора
Добави коментар