Интересна книга със заглавие „Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключът за разбирането на Вселената" набира все по-голяма популярност в Интернет пространството. Автор на тази книга е доктор Робърт Ланза [Dr Rober Lanza] - според Ню Йорк Таймс, един от трите най-влиятелни учени на днешното време.
Робърт Ланза е професор в медицинската школа на университета „Уейк Форест", САЩ. Той смята, че смъртта е илюзия, създадена от нашето съзнание, съобщава „Дейли мейл". Според теорията за биоцентризма, животът е център на действителността и именно той създава Вселената, а не обратно, пише още британското издание.
Интересна книга със заглавие „Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключът за разбирането на Вселената” набира все по-голяма популярност в Интернет пространството. Автор на тази книга е доктор Робърт Ланза [Dr Rober Lanza] – според Ню Йорк Таймс, един от трите най-влиятелни учени на днешното време.
Робърт Ланза е професор в медицинската школа на университета „Уейк Форест”, САЩ. Той смята, че смъртта е илюзия, създадена от нашето съзнание, съобщава „Дейли мейл”. Според теорията за биоцентризма, животът е център на действителността и именно той създава Вселената, а не обратно, пише още британското издание.
„Това, което виждате, не би съществувало без съзнанието. Нашето съзнание придава смисъл на света”, обяснява ученият идеята на теорията.
Отвъд времето и пространство
Ланза е експерт по регенеративна медицина и директор на института по клетъчно инженерство, а не много отдавна се занимава с физика, квантова механика и астрофизика. Тази експлозивна комбинация знания дава началото на нова теория, която ще помогне за разбиране на Вселената – „Теорията на Биоцентризма”, където съзнанието е сътворило материята и вселената, а не обратно. В основите на теорията са заложени принципите на квантовата механика и квантовите процеси, които се случват в един специален участък от мозъка. Учените смятат, че точно този участък от мозъка „поражда” съзнанието.
Квантовият експеримент с двата процепа [Double Slit Experiment]: Когато учените наблюдават частица, която се движи към преграда с два процепа – преминава през единия или другия процеп. Парадоксалното тук е, че една частица може да „премине” (да пренесе потенциала си) през двата процепа едновременно и да интерферира сама със себе си, какво вълните правят – държи се като енергия, или по-точно, като вълна. Нещата стават още по-странни когато учените решават да поставят сензор пред единия процеп – тогава се вижда, че частицата преминава само през него и се държи като материя. Излиза, че самото наблюдение кара електрона да се държи според очакваното. Когато не се наблюдава електронът е просто потенциал информация, който преминава в суперпозиция през двата отвора, докато не бъде наблюдаван и от него не се очаква определено поведение. Това е повратната точка в квантовата механика, която ни кара да се запитаме: „Какво всъщност представлява материята?”
Експериментът нагледно показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни, и че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човек.
„Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене” – категоричен е Ланза. Смъртта може да се окаже не толкова окончателна колкото повечето от нас смятат.
Ланза разглежда физичните закони, вселената, както и целият набор от сили в нея, като идеално създадени за поддържане на живот. От гледната точка на биоцентризма времето и пространството не спазват стриктните ограничения, които нашето съзнание им налага. По думите му, времето и пространството са единствено „инструмент” на нашия ум. Професорът смята, че носим времето и пространството с нас като обвивка, и когато тялото загине остава само чисто съзнание.
Теорията твърди още, че такова нещо като смърт на съзнанието не съществува. Смъртта е само мисъл, понятие, с което ние боравим, опитвайки се да обясним смъртта на биологичното тяло.
Ако съзнанието съществува като квантов обект, а както видяхме между квантово заплетени обекти съществува връзка без значение време и пространство, то тогава след смъртта на тялото съзнание продължава да съществува. Може да се твърди, че съзнанието не е локално понятие, както и квантовите обекти на са локални явления.
Ланза също вярва, че едновременно съществуват множество вселени – паралелни светове. В една вселена тялото може да бъде мъртво, но в друга то още да съществува абсорбирайки вече съществуващото съзнание. Това означава че събития, в които хора твърдят, че преминават през тунел от светлина, озовавайки се на познато и приятно място, не са всъщност доказателства за рая, а за светове, които това съзнание някога вече е обитавало.
Мултивселената на Струнната теория
Тази сравнително нова и дръзка теория, уж доста трудна за приемане, получава изненадваща подкрепа, не само от хора, които вярват във вечния живот, но и от все повече физици. Това са поддръжниците на Струнната теория. Мултивселена е понятието, с което се описва един свят с множество паралелни измерения. Учените вярват, че няма физичен закон, който забранява съществуването на паралелни светове, освен това само по този начин може да се обясни характера на нашата вселена. Струнната теория е надеждата на учените за обединяваща теория на всичко, нещо с което се е борил Айнщайн, но за съжаление без успех.
Мултивселената е „мястото”, в което всяка под-вселена съществува самостоятелно, като отделен мехур, a всички заедно сформират една обща Мултивселена.
Космическият телескоп Планк е събрал данни, които потвърждават съществуването на вселени отвъд нашата. Използвайки тези данните учените са съставили най-подробната карта в микровълновия спектър на космоса, позната още като реликтово излъчване. Според учените, тази карта крие детайлите за създаването на вселената, отпечатък който носи информация още от самото й зараждане – големият взрив.
Аномалиите в картата на реликтовото лъчение подсказват за съществуването на паралелни вселени, които имат пряко въздействие върху нашата. Енергийните аномалии в реликтовото излъчване са в резултат от взаимодействието на паралелните вселени една с друга. – Доктор Хаутън [Laura Mersini-Haughton]
Съзнание и душа?
Биоцентризма твърди, че душата или съзнанието след смъртта на биологичното тяло имат възможност да се прехвърлят на множество различни светове. Но съществува ли такова нещо като душата? Има ли въобще някакво научно обяснение в подкрепа на подобно твърдение? Според доктор Хамероф [Dr. Stuart Hameroff] преживяванията „след смъртта” са предизвикани от квантов ефект в нервната система, където съзнанието преминава от биологичната нервна система във Вселената. Хамероф предлага едно алтернативно обяснение на преживявания след смъртта, което не противоречи, нито на рационалната наука, нито на вътрешното усещане за света на повечето хора.
Според невробиолозите съзнанието се „заражда” в микротубулите на мозъка, които се разглеждат като зони с наличието на квантови процеси. След смъртта информацията от микротубулите се освобождава, което означава, че тази информация напуска мозъка и тялото. Хамероф заедно с негови колеги твърдят, че преживявания описани като опит след смъртта всъщност са причинени от квантово гравитационен ефект в микротубулите. Явлението носи наименованието „Orch-OR” или Orchestrated objective reduction. С това се поставя началото на един нов дял в невробиологията – Невроквантология. Невроквантологията си служи с интересни практични и теоритични експерименти за да докаже, че в мозъкът се извършват квантови процеси.
Теорията гласи, че съзнанието, или поне прото-съзнанието, е фундаментално свойство на вселената, съществувало още преди появата на материалния свят.
Душите ни [или съзнанието] всъщност са създадени от самата „материя”на вселената, много преди всичко материално да започне съществуването си, те може би съществуват от преди началото на времето. Мозъците на биологичните тела са просто приемници на прото-съзнание, което е вплетено в самата тъкан на Вселената.
Означава ли това, че част от съзнанието и опита мога да бъдат съхранени след смъртта на биологичното тяло?
Когато сърцето спре да бие и кръвта спре да се движи, тогава микротубулите губят своето квантово състояние. Но информацията от тях не се унищожава, квантовата информация не може да бъде загубена, случващото се в мозъка е отразено „някъде другаде”. – Доктор Хамероф пред Science Channel в предаването „През червеевата дупка” [Trough the Wormhole documentary].
Поради някаква причина информацията от микротубулите се връща при пациенти върнати от критично състояние, и после те твърдят: „Сякаш се издигах над тялото си, носех се из помещението, виждах всичко как се случва”. Трябва да се запитаме защо всички тези хора споделят сходни изживявания. Не само, че информацията не се губи, най-вероятно бива пренесена моментално в друга вселена. – Робът Ланза
Със случващите се квантови процеси в мозъка, могат да бъдат обяснят явления като астралните проекции, всякакви преживявания извън тялото, както и спомените за преживявания след смъртта. Вече дори инкарнацията има смисъл, където душата се преражда в различни тела и различни светове. Всичко това без да се позоваваме на каквато и да е религиозна философия. Докато съзнанието бъде пренасочено към друго тяло, то съществува в едно по-високо ниво на реалността, може би в мултивселената.
Източник: fresh-science.com
Добави коментар