Разкази на деца от минал живот-любопитно

Случаите на деца, разказващи спомени от отминали животи са многобройни и по цял свят. В много от тях детайлите от живота на „преродения”, които децата описват, са толкова конкретни, че изглежда невъзможно да са измислица. Често тези детайли се потвърждават след проучване на фактите, но в други случаи е трудно да се докаже разказа.

Психолога доктор Ерлендър Харалдсън, професор в университета в Рейкявик, Ирландия, проучил 30 деца в Ливан, които постоянно са разказвали спомени от отминал живот, и сравнил резултатите с тези на 30 други, случайни деца. Доктор Харалдсън искал да провери дали деца, които се асоциират толкова силно с друг човек, като преродилия се в тях, са психологически подобни на хора с раздвоение на личността.

Той открил, че „преродените” деца мечтаят повече и по-често от връстниците си, но не съществувала никаква индикация, че са склонни да си измислят преживявания, нито пък били податливи на внушения. При едно от проучванията си в Шри Ланка, Харалдсън открил, че тези деца имат по-обширен речник, показват по-добри резултати на тестове за интелигентност, и се справят по-добре в училище от съучениците си.

Харалдсън цитира доктор Иън Стивънсън, познат със систематичното си проучване, започнало през 1960 година, на хиляди случаи на деца, разказвали за предишни животи. Стивънсън проследил живота на тези деца, и открил, че почти всички те пораснали и заели подходящи позиции в обществото, без да развиват никакви психологически различия от връстниците си.

Във 80% от общо 123 случая починалия човек е бил идентифициран и отговаря на някои или всичките описания, дадени от детето. От 99 разкрити случая, човека, когото детето твърди, че е било, е бил непознат за семейството в 51 % от случаите, познат в 33%, и роднина в 16%. Само един от случаите се озовава на границата между измама и самозаблуда.” – пише Харалдсън.

В доклада си той обръща внимание на няколко деца, чиито спомени са били потвърдени.

Момче от Турция

Когато Сунгур е бил момче, заминава със семейството си на екскурзия, далеч от родното си село Тавла. Докато пътуват, той посочил към село Ханкагиз и казал, че е живял там. Казал още, че името му е Наиф Чичек, и че е заминал за Анкара преди да умре.

Наистина е имало Наиф Чичек, починал в село Ханкагиз година преди Сунгур да се роди, но семейството не знае това за още доста време. Родителите на Сунгур не са очаровани от идеята да посетят „предишния му дом”.

По-късно, когато дъщерята на Чичек отишла в село Тавла, преди двете семейства да са имали какъвто и да е контакт, Сунгур отишъл при нея и ? казал: „Аз съм баща ти”.

В крайна сметка родителите на Сунгур го завели да посети дома на Чичек. Сунгур правилно разпознал няколко хора, включително вдовицата на Чичек. Посочил газена лампа и казал, че той я е направил. Разказал още, че собствения му син го е ударил с камиона веднъж, докато е шофирал назад.

Всичко, което Сунгур разказал, се оказало вярно и съвпадало с живота на Чичек. Някои от историите не могли да бъдат потвърдени, но е разказал нито едно невярно нещо.

Момиче в Канада

Хана си спомняла да е била възрастна жена. Бащата на Хана не се интересувал от хокей, нито гледал хокей някога по телевизията, тъй като заради този спорт преди години развалил отношенията със собствения си баща. Когато Хана била на 3 години, един ден попитала баща си защо нейния син не идва вече да я води да гледат хокей. Когато бащата попитал кога този син е правел това, тя казала: „Нали знаеш, татко, когато бях стара жена”.

По-късно разказала повече за сина си, с детайли като бялата му ръждясала кола, която той карал и коженото му яке.

„Дори казаното от момичето да не може да бъде доказано, го намирам за шокиращо. Какво кара три годишно момиченце, чието семейство дори не обича хокей, да си представи, че е стара жена, която иска да ходи на хокей със сина си?” – казва доктор Джим Тъкър от университета във Вирджиния.

Източник: http://fresh-science.com/