Текстът по-долу е от читателка на сайта https://horoskop-astrom.com/. Тя е на 16 години, а на мен ми направиха силно впечатление съжденията на това момиче, може би защото се замислям за младото поколение, а и моята порастваща дъщеря. Вие също можете да споделяте вашите преживявания, истории. Най хубавите ще бъдат публикувани в сайта, а авторът ще получи право на един безплатен отговор от мен…
В моя случай е доста трудно. Тригодишно приятелство, което се е формирало из между караниците ни и свободолюбивия ни дух, както и на желанието най-после някой да ни подкрепи не беше лесно. И още не е. Пиша това, защото отново сме скарани. Отново не удържахме без да си го изкараме един на друг. Не, че не ми липсва, но не се притеснявам. Приятелството ни ми е до болка познато. Губели сме връзка за дълго време – почти година. Дори не се отчуждихме, станахме по-близни от всякога. С течение на времето и двамата се научихме да си казваме всичко… Не мога да кажа, дали това бе израз на слабост, но страх, вълнение, скръб и радост, за всичко, което бе вътре в мен той знаеше. Прощавала съм на много хора, слагала съм запетая, вместо точка, когато е трябвало и все още съжалявам. Един шанс им е предостатъчен да се докажат и все пак има хора, които заслужават втори. Това са хора с ЧЕСТ. Доста голяма дума. Хора, които не се изнизват тихо без да затворят вратата, понеже не са наясно със себе си и смятат да се върнат в нужда, а такива, които имат смелост да я затръшнат така, че повече да не може да се отвори. Все пак… Не е нужно да чуеш трясък, за да разбереш, че вратата се е затворила…
Мария
Добави коментар