За ценните неща в живота… Даоиска притча

Живял някога богат скъперник-търговец на бижута, а сред всички ценности придобити от него, най-силно блестял един особено скъп, красив и изящен диамант.

Истинско съкровище! Търговецът не можел да откъсне очи от него. Денем и нощем се любувал на красотата му, взирал се във формите му и забравил за работата си, съпругата си, децата си, приятелите си…
Разтревожена за здравето му, притеснена, че ще изгуби разсъдака, а и състоянието си, неговата жена отишла да търси помощта на един даоиски свещенник- популярен в местното селце с мъдростта си…Свещеникът я изслушал, поклатил глава и се съгласил да помогне…Минали два дни…
“Влюбеният” търговец излязал в градината, за да се порадва под звездното небе на своя камък…Неясна сянка изплувала пред него, като че ли от нищото…
– Кой си ти?- с разтреперан глас прошепнал търговеца.
– Аз съм твоята смърт – отговорила непознатата фигура- и дойдох за теб.
– Но, как? Аз съм твърде млад. Животът е толкова хубав- не съм го опознал още. Пълен е с възможности- не съм ги оползотворил всичките. Имам още толкова да науча и видя, а ти искаш да ми затвориш очите!
– Все пак имаш право на последно желание- студено отговорила Смъртта- без едно- да ти помилвам живота.
– Може ли тогава да не ме резделяш и в Оня свят с моя камък?- простенал обречения…
– Добре, щом това желаеш,- изхихикала сянката- но да знаеш, че няма да можеш да го виждаш, защото в заточението, на което те обричам няма светлина…
– Изведнъж сърцето на търговеца се стегнало в голяма мъка- прозрял, че диамантът само отразява лъчите на Слънцето и Луната. Неговата красота е невидима без тях, няма стойност…. Вторачен в своето “съкровище” той изгубил представа за онова, което е първоизточник на щастието. Спомнил си за своите близки и поисакл един ден отсрочка, за да има време да се сбогува с тях.
– В замяна обаче, искам товя камък?
– Вземи го, вземи го- извикал въодушевено от часовете спечелени живот търговеца и “излетял” към семейството си…
Съпругата изслушала разказа на разкаялия се мъж и хитро се усмихнала. На свой ред тя му признала за посещението си при даоиския свещеник. Тогава търговецът разбрал урока, който му представил учителя…И никога нямал да забрави, че времето може внезапно да спре. И не една “скъпоценност” може да замести целия свят, а понякога е способна да ни размине със самия живот! Понякога онова, в което се взираме е, ако не измамно, то поне е единствено част от целия пейзаж, който не бива да бъде пренебрегван, за да не бъде изгубен…