Пробиотикът Lactobacillus bulgaricus е познат в целия свят благодарение на българското кисело мляко. Сега учени са открили по- силен негов вариант. Редкият щам Lactobacillus bulgaricus DWT1, изолиран от планински извор, действа по-ефективно върху човешкото тяло, отколкото другите пробиотици.
Уникалността на традиционното българско кисело мляко се дължи главно на наличието на два пробиотични микроорганизма. Lactobacillus bulgarius и Streptoccocus thermophlius са симбиотични микроорганизми, така че те не могат да съществуват един без друг и имат отлични ефекти върху човешкото тяло. В миналото, Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus са изолирани от домашни млекодайни животни и техните продукти. През 40-те години на миналия век, българският лекар д-р Фиков изолира тези пробиотици и от фекални маси на малки деца от България. Пробиотичните продукти, съдържащи тези щамове са приемани от българската и германската армия и от малки деца за подобряване на здравословното им състояние. В края на миналия век, български и японски учени Михайлова, Минкова, Кимура и Сасаки изолират Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus и от растението дрян в четири региона на България. През 2011 научно изследователският екип на Дафлорн, воден от проф. д-р Никола Александров д.м.н и д-р. Даниели Петрова д.м., за първи път в света откриват че “националните” лактобацили са от воден произход. Те постигат успешната им изолация директно от чиста изворна вода от извор в Стара планина. Това е важно откритие в областта на използването на пробиотични култури, тъй като досега науката не е успяла да изолира Lactobacillus bulgaricus от вода. Водните щамове са Lactobacillus bulgaricus DWT1, Lactobacillus helveticus DWT2, Lactobacillus lactis DWT3 и Streptococcus themophilus DWT4 , DWT5, DWT6, DWT7 и DWT8 . Тъй като нормално живеят във вода при постоянно променящите се климатични условия на природата, тези щамове са много по-големи и по-мощни и благоприятните им ефекти върху човешкия организъм са по-силни. Технологията на тяхното изолиране и метода за производство на съдържащите ги пробиотични продукти са патентовани от Дафлорн в САЩ и Европа.
„Тези щамове водят до реполяризация на макрофагите от М2 до М1. Макрофагът M1 е компонент на вродения имунитет и унищожава туморни и вирусни клетки “, каза професор Палок Айк , шеф на екипа от Индия, изследващ ефектите на Lactobacillus bulgaricus DWT1 от воден произход (от списание Journal of Functional Foods, May 2019).
Защо се нуждаем от пробиотици?
Около 70 процента от нашия „имунен отговор“ се влияе от чревния тракт, в който има милиарди клетки. „По време на храносмилането храната преминава от стомаха към червата, където в края на тънките и началото на дебелото черво се абсорбират хранителните вещества. По този начин хранителните елементи влизат в кръвоносната система, а оттам в лимфоидната система. Тук наистина се създава нашият имунитет “, обяснява проф. Александров. Забързаният начин на живот, замърсеният въздух, храната, пълна с консерванти , прекалената употреба на антибиотици и липсата на приятелски микроорганизми отслабват имунната ни система. Резултатът е, наред с други неща, алергии, проблеми с храносмилането и кожата, умора, по-голяма податливост на вирусни и ракови заболявания. Използването на пробиотици , т.е. лек, основан на хранителна терапия, може да помогне на червата да възстановят баланса и по този начин да подпомогнат цялостните защитни сили на организма. „ От средата на 90-те години на миналия век много клинични проучвания предполагат, че пробиотичната терапия може да помогне за лечението на някои заболявания на храносмилателния тракт, да забави развитието на алергии при деца или да предотврати вагинални и пикочни инфекции при жените“, пише престижното издателство Harvard Health Publishing .
„Съществуват сериозни доказателства, че пробиотиците намаляват честотата и продължителността на диарийните инфекции при кърмачета и възрастни“ сочи изследване на Университета в Рейдинг, Великобритания.
Lactobacillus bulgaricus DWT1 от воден произход се грижи за Вашето здраве!
Автор: Мартин Кутнер
Добави коментар