На първо (низше) ниво, човек възприема себе си и своята психика като едно цяло, не дели живота си на отделни постъпки и не разчленява отделните си волеви актове. Думата „искам” има водещо значение и оправдава всичко. На това ниво човек се явява марионетка на кармата и собственото си подсъзнание, постъпките му не са осъзнати, а се диктуват от егрегора на подсъзнанието.
На второ ниво, човек вече може да различава потребностите и намеренията, тоест- „искам” и „трябва” и ако не отделя точно, то поне акцентира в общия жизнен поток на своите волеви действия и инициативи. Това му позволява осъзнато да стигне до проблема и да го разреши, тъй като волята му сега е частично управлявана от него и той може (в известна степен) съзнателно да ограничава потребностите си. Обаче и на това ниво човек си остава марионетка на кармата, защото волята му се владее от егрегор.
На третото ниво, човек осъзнава в себе си висшето и низшето начало, интерпретирайки ги или психологически (т.е. признавайки и усещайки в себе си наличието на подсъзнателни програми от различно ниво), или религиозно (т.е. усещайки възможност да върви повече или по-малко по духовен път) и получава възможност (макар и частично) за осъзнат избор на егрегор, на който да служи.
На четвърто ниво, човек частично вижда кармичните последици от своите действия и започва да разбира структурата на кармата, кармичните програми и егрегори, както и своето подсъзнание. Тук рязко се повишава неговата реализационна власт и съответно се повишават изискванията за точност и деликатност на въздействията върху света; в един момент характерът се управлява от волевите и осъзнати действия, които повече стават акт на чисто внимание, а изборът се свежда до избор на насочване на вниманието.
Използвани са материали от pims.ucoz.net
Добави коментар