Днес лечението на рака се свежда до триадата – операция на тумора, лъче- и химиотерапия. Наред с постигнатите значителни положителни резултати, се отчитат и множество странични ефекти. Основните от тях са: операцията не винаги е радикална и възможна; лъче- и химиотерапията убиват както раковите, така и здравите клетки и допълнително увреждат и без това болния организъм; раковите клетки развиват резистентност към тази терапия. Това налага търсенето на нови методи и средства, избирателно унищожаващи само раковите клетки без да повреждат здравите такива. Съвременните генетични изследвания показват, че в организма на раково болния е налице сложна смес от противоположно действащи молекули. При преобладаване на синтезираните от раковите клетки имуносупресорни молекули, ракът се развива и състоянието на пациента се влошава. Обратното, при преобладаване на синтезираните от имунната система имуноактивиращи и имуномодулиращи молекули, състоянието на пациента се подобрява. Настъпва спонтанна регресия на рака. При нелекувани болни това позволява операция, лъче- и химиотерапия, а при лекувани с триадата болни – нормален живот. Познати са случаи на пълна липса на рецидив на рака. Изследванията показват, че регресията на рака се дължи на обратимо препрограмиране на макрофагите и на останалите клетки на имунитета под въздействието на имуноактивиращите и имуномодулиращите молекули. Тези нови терапии, насочени само към засегнатите тъкани, се базират на използването на живи, атенюирани или генетично модифицирани микроорганизми.
Спонтанната регресия на рака е известна от хилядолетия. В миналото тя е била свързана с преболедуване от бактериални, вирусни, протозойни инфекции или с ваксинация. В по-ново време най-известни са токсинът на американския хирург Уилям Коули, БЦЖ ваксина и други. Уилям Коули инокулира на пациенти, болни от рак, първоначално живи, а по-късно топлинно обработени бактерии на Streptococcus pyogenes (предизвикващи еризипел). След приложението на токсина е документирана спонтанна регресия при стотици болни от карциноми, саркоми, лимфоми в целия свят. Сходни благоприятни резултати се получават при използването на БЦЖ ваксина (Mycobacterium bovis). При 60% от пациентите, болни от рак на пикочния мехур, не се наблюдават рецидиви след въвеждане на БЦЖ ваксина. Правени са проучвания с други бактерии и вируси като Clostridium spp., Salmonela, дори гонококи. Приема се, че благоприятните ефекти на токсина на Коули и на БЦЖ ваксината се дължат на повишаване на синтеза на цитокинини (TNF), на интерлевкини (IL1, IL6, IL8), на интерферони (INFg) и на макрофаги. При използването на токсина на Коули, на БЦЖ ваксина и на отделните цитокинини, интерлевкини и други, се наблюдават освен благоприятни и редица странични и токсични ефекти, което пречи за широкото им внедряване. Пречка се явява и въвеждането по това време на лъчетерапията, като тогава се приема, че е по-перспективно лечение.
Основите на съвременната имунотерапия, към която спадат посочените методи и средства, са поставени преди повече от 100 години от Л. Пастьор, Ил. Мечников, Ст. Григоров, Л. Масол и други. Целта на съвременната онкоимунотерапия е реактивиране на имунната система на пациента и чрез нея, намаляване на страничните и токсични ефекти от операцията и от лъче- и химиотерапията. В началото на ХХ век, руският учен Иля Мечников открива връзката на млечнокиселите пробиотични бактерии със здравето на човека и продължителността на живота му. Той установява, че храненето с млечнокисели продукти, съдържащи Лактобацилус булгарикус (LBB), открит от българския лекар Ст. Григоров, намалява образуването на токсини в организма. Според него това е основният фактор в България по това време да има най-голям брой столетници в света – 4‰ и ниска заболеваемост сред населението. Още тогава швейцарският професор Леон Масол пророчески свързва ефектите на LBB с макрофагите и имунната система. Проучванията на специфичните ефекти на LBB продължават през целия ХХ век в много страни по света. Особено активни в това отношение са японските учени. Като резултат фирмата Мейджи започва масово производство и разпространение на продукти, съдържащи LBB в Япония, Корея, Индонезия и други страни в Азия.
Ние приемаме, че неблагоприятните и токсични ефекти на токсина на Коули, на БЦЖ ваксината и на останалите микроорганизми се дължат на използването на патогенни микроби. Те, от една страна, засилват имунната система, но от друга страна, поради своята природа на патогени, увреждат отслабения от раковата болест организъм. През 1986 година ние патентовахме биотехнологичен продукт, съдържащ живи клетки на Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус, както и получените при ферментацията гликолипопротеини. Посочените две пробиотични бактерии са общопризнати за безвредни, имат здравни претенции съгласно Регламент 432 на ЕС, Закона за храните и лекарствата на САЩ, федералния закон за храните от 2008 г. на Русия. При наши изследвания на военни пилоти, подложени на тежки физически натоварвания и силен стрес, беше установено, че посоченият патентован продукт засилва общата резистентност на организма. Това се дължи на повишаване на фагоцитозата, повишаване на имуноглобулините, повишаване на Т-лимфоцитите и NK клетките (сп. Инфектология, 2000 г.). Тези благоприятни резултати бяха потвърдени при моряци, подложени на моделирано корабокрушение, както и при поразени от БОВ (Клинична и специална токсикология Н. Александров, М. Миланов, 1993). През 2015 г. Н. Александров и Д. Петрова откриха и патентоваха нов щам DWT1 на LBB, живеещ в планинска изворна вода в България (US Патент US No. 9,131,708 B2). През 2019 г. индийският професор Палок Айк за първи път публикува (сп. Функционални храни, том 56, стр. 232-245) научни данни, че щам DWT1 на LBB реполяризира имуносупресираните от раковите клетки М2 макрофаги в имунореактивиращите М1 макрофаги. Той установи също, че щам DWT1 на LBB има 10 пъти по-мощен имунореактивиращ ефект в сравнение с използваните промишлени щамове. През 2015 година Г. Александров съобщава за нова онкоимунологична лечебна схема, приложена при 7 пациента с колоректален карцином. Новата онкоимунотерапия включва операция на тумора, лъче- и химиотерапия и имунореактивираща хранителна терапия с пробиотичната формула Лактера Нейчър в доза 15 г до 30 г ежедневно. Съобщението обобщава резултати от експериментални и клинични наблюдения, започнали 20 години преди това, с участие на учени от БАН, ВМА, Медицински университет в София и Варна и МЦ Евроздраве. Пробиотичната формула Лактера Нейчър съдържа десетки милиарди КОЕ на щам DWT1 на LBB и на щамове DWT4-8 на Streptococcus thermophilus. Освен живите млечнокисели бактерии, пробиотичната формула съдържа смес от естествени гликопротеини, получени при биотехнологичния процес (21 аминокиселини, нискомолекулни мастни киселини, гликопротеини, витамини, минерали, микроелементи). Клиничните наблюдения, подкрепени от периодични лабораторни изследвания, включително ЯМР и хистология, на наблюдаваната група пациенти, продължават и до днес – 2020 година. Допълнително към нея са включени пациенти, лекувани по същата схема, като двама са от преди 2013 година. Досега, при тези пациенти, не са установени рецидиви на рак, като при двама от тях този период е над 10 години.
Последващи наши клинични проучвания установяват, че щам DWT1 на LBB, освен вродения имунитет, реактивира и подтиснатия клетъчен имунитет. Щам DWT1 на LBB, в състава на посочената пробиотична формула като част от онкоимунотерапията, довежда до регресия при болните от рак. Според нас, регресията на рака се дължи на реполяризация на имуносупресираните от рака М2 макрофаги в имунореактивиращи М1 макрофаги на вродения имунитет. Това довежда до възстановяване на подтиснатата Т-лимфоцитна популация (T, B и NK клетките) и модулирането им за унищожаване на предраковите и раковите клетки. Определено, но не напълно изяснено, е мястото на отделяната от LBB D (-) млечна киселина в посочения процес на препрограмиране на имунната система. Установена е патологичната роля на L (+) млечната киселина, отделяна в повишени количества от раковите клетки и при хипоксията при програмирането на М1 макрофаги в стимулиращите рака М2 макрофаги. Най-вероятно, отделяната от LBB D (-) млечна киселина блокира мембранните канали на макрофагите за проникването в тях на L (+) млечна киселина.
Реполяризацията (препрограмирането) на М2 макрофаги в М1 макрофаги възстановява вродения имунитет. Това от своя страна възстановява подтиснатия клетъчен имунитет. Заедно те спират увеличаването на предраковите клетки и унищожават раковите клетки. Възстановява се нормалната дейност на имунната система. В организма започват да преобладават имунореактивиращите и имуномодулиращите молекули на имунната система над имуносупресиращите на раковия организъм. Настъпва клинично подобряване и възстановяване на пациента. Ние приемаме, че онкоимунотерапията е приложима и при трите стадия на развитието на рака – стадий на активния имунитет; стадий на равновесието и стадий на отпадане на имунната защита. През първия стадий тя действа профилактично, като не позволява критично увеличаване на предраковите клетки. През втория стадий намаляването на предраковите и раковите клетки увеличава ефективността на имунната защита и равновесието между болест и здраве се наклонява в полза на оздравяването. През третия стадий новата онкотерапия позволява успешна операция, лъче- и химиотерапия с последваща регресия на рака.
Като заключение, ние приемаме, че въвеждането на изолирани от природата имунореактивиращи и имуномодулиращи щамове на безвредните за човека пробиотични микроорганизми открива дълго търсения път за лечението на рак и други тежки заболявания чрез природни продукти. Разработената от нас онкоимунотерапия съчетава съвременна хирургия, фармацевтична химия, медицинска физика и имунотерапия чрез пробиотични микроорганизми.
Проф. д-р Н. Александров, дм, дмн
Добави коментар