Да ви усмихна петъчно с едно решение на Върховен административен съд, основано на върховния и основен закон (Библията ):
„ Задължението на работодателя да заплати незабавно трудовото възнаграждение на наетия от него работник съществува още от времето на Стария завет (“Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.” Левит, 19:13; “Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници – с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му”, Иеремия, 22:13),
а днес е изразено с разпоредбите на чл. 128, чл. 245 и чл. 270 КТ така:
“Работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение на работника или служителя в установените с чл. 270, ал. 2 КТ срокове, ако между тях не е уговорено друго, което при добросъвестно изпълнение на трудовите възнаграждения не може да бъде по-малко от 60 на сто от брутното на работника или служителя трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”. /Решение № 5130 от 14.04.2014 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 16695/2013.
Следващата седмица ще продължа с някои основни права на работник и служител на трудов договор
Адвокат Мариана Каварджикова
mari_ana.kavarjikova@abv.bg
Добави коментар