Вярваме, че сме дарени със свободна воля, със свободата да избираме. Именно на свободната воля се крепят дефинициите за човек и съзнание.
Най-известният опит в тази област е проведен през 1983 година отБенджамин Либет /Benjamin Libet/, и оттогава не спира да поражда противоречия. С опита си Либет показва, че свободната воля е илюзия. Отдавна е известно, че изминава време между зараждането на електрохимичния импулс в мозъка и реализирането на самото движение. При опита, субективното времето посочено от участниците за вземане на решение, се пада непосредствено след импулса възникнал в мозъка.
Означава ли това, че решението е взето след като мозъка вече е подал сигнала за движение?
В експериментите доброволци трябвало да движат само лявата или дясната си ръка. Инструктирани са да го правят спонтанно, без предварително планиране или концентриране. Точното време на движението се записва, а успоредно с това се измерва и мозъчната активност. Доброволците следят часовник и посочват точния момент за вземане на решение.
Резултатите от този експеримент притесняват много хора, и показват колко малко знаем за начина, по който работи мозъка; въобще за съзнанието и волята. Ако допуснем, че разумът е продукт на мозъка, лесно можем да стигнем до заключението, че свободната воля е всъщност една илюзия, начин на мозъка да си обясни вече случилото се.
От друга страна, ако всяко движение е предварително планирано на биологично ниво, или просто е следствие от някакъв стимул, каква е тогава причината за обмислянето и плануването? Какво е обяснението за абстрактните идеи като музика, поезия, изкуство? Къде е онази частичка, или първопричина, която ни кара да мислим за това, а не за онова? След като процеса на мислене се свежда до стимул и реакция, защо ежедневно сме изправени пред толкова много дилеми?
Всеки може да даде разумен отговор на изброените въпроси, на какво доказват те? Разполагаме ли със свободна воля или това е просто измамно чувство?
Добави коментар