Обнадеждаващ факт е, че в днешно време много учени по целия свят се занимават с различни области от науката, които са специализирани в не-физични феномени и човешкото съзнание. Истината е, че подобни изследвания се правят от десетилетия, но едва сега получават вниманието, което заслужават.
Обнадеждаващ факт е, че в днешно време много учени по целия свят се занимават с различни области от науката, които са специализирани в не-физични феномени и човешкото съзнание. Истината е, че подобни изследвания се правят от десетилетия, но едва сега получават вниманието, което заслужават.
„Не е възможно да се формулират законите на квантовата механика в пълния им съдържателен вид, без да се засегне темата за съзнанието.” – казва Юджийн Уигнер, нобелов лауреат през 1963 година.
Съзнанието е начина, по който изучаваме и усещаме света, начина, по който мислим, нашите намерения, чувства, емоции и много повече. Един от най-важните въпроси относно човешкото съзнание е дали то е продукт от работата на мозъка, или мозъка е просто приемник на съзнанието. Ако съзнанието не е резултат от работата на мозъка, това би означавало, че човешката физика не е задължителна за съществуването на съзнанието.
Повечето съвременни науки са такива, които са разработени върху идеята, че материята е единствената действителност. Това се нарича научен материализъм. Обстановката обаче се променя поради факта, че квантовата физика ни е показала, че ние възприемаме физически нашият материален свят, който изобщо не е физически.
„Ако квантовата физика не ви е оставила напълно шокирани, то вие не сте я разбрали. Всичко, което наричаме истинско, е съставено от неща, за които не се отнася думата истински.” – Нийлс Бор, Нобелова награда по физика през 1922 година.
В края на 19-ти век физиците започват да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Така вярването за физически, Нютонов свят като сърцевината на науката отпада, и е заместено от осъзнаването, че материята е само илюзия. Учените започват да разбират, че всичко във Вселената е изградено от енергия.
Научния материализъм не може да се омаловажава, той е в основата на много научни открития. Проблема е, че той доминира в академичните среди, и засенчва изследванията върху не-физични феномени.
„Квантовата механика повдига въпроса за материалната основа на света, показвайки ни, че всичко е изградено от атоми и субатомни частици, които не са солидни обекти – те не съществуват непременно в определено време и място. Разума взима участие в концептуалната структура на квантовата механика, тъй като наблюдаващия и наблюдавания обект са свързани. Така физическия свят вече не е главен, нито единствен компонент от реалността, и този свят не може да бъде разбран напълно, без да се вземе под внимание разума.” – казва доктор Гари Шварц, професор в университета в Аризона.
За момента няма достатъчно научни доказателства за заключението, че мозъка създава съзнанието. Не е доказано на 100% и че мозъка просто е приемник на съзнанието. Но пък има доста научни изследвания в подкрепа на второто, които намекват, че съзнанието може да е нещо съвсем различно от мозъка и тази идея не може да бъде отречена или игнорирана от съвременната наука.
Един пример са многобройните лабораторно контролирани експерименти, които документират, че медиуми (хора, комуникиращи с умовете на физически мъртви хора) могат понякога да получат информация за починал индивид. Това би подкрепило теорията, че разума не е свързан с мозъка.
Друг пример е факта, че съзнателната разумна дейност изглежда продължава след смъртта. Някои хора докладват за преживявания извън тялото си при срещи със смъртта по време на сърдечен удар. Интересното в тези случаи е, че тези преживявания се случват по време, по което няма електрическа активност в мозъка вследствие на сърдечния удар.
Един от най-добрите примери е феномена, наречен парапсихология. Този феномен демонстрира, че можем да получаваме информация, без да използване усещанията си, и че можем да оказваме влияние върху физически устройства и живи същества с помощта на съзнанието си. Според проучвания някои хора имат способността да проектират съзнанието си извън тялото си и да наблюдават отдалечено място. Друг пример е начина, по който свързани хора на огромно разстояние споделят едни и същи усещания и преживявания.
Тези събития са толкова чести, че не могат да се разглеждат като аномалии или изключения на природните закони, а по-скоро като индикатор за нуждата от научно обяснение, което не може да бъде базирано само и единствено от материализма.” – доктор Гари Шварц.
Източник: http://fresh-science.com/
Добави коментар