Астрология Интересно

Тъмната страна на зодиите и митични същества-чудовища

Знаете ли, че освен зодията, под която сте родени, вие имате още един астрологичен знак, който разкрива скритите тъмни страни на вашата природа? В древността много народи, включително гърците, са вярвали в това и са смятали сенчестия хороскоп за не по-малко важен от обичайния зодиакален. И двете системи се допълват взаимно, традиционната система говори за положителните качества и бъдещето на човек, докато другата разкрива неговите отрицателни страни. Тази система включва 10 знака, базирани на древната митология.

 

“Старата притча за двама вълка”

Имало едно време един старец разкрил една жизненоважна истина на своя внук:

– Във всеки човек има борба, много подобна на борбата на два вълка.

Единият вълк представлява зло: завист, ревност, страст, съжаление, ярост, егоизъм, амбиция, лъжи.

Другият вълк представлява добротата: мир, любов, надежда, истина, доброта и лоялност.

Внукът, трогнат до дъното на душата си от думите на дядо си, се замислил за момент и попитал:

– Кой вълк побеждава накрая?

Старецът се усмихна и отговори:

– Вълкът, когото храниш, винаги печели.

 

Кентавър (8 януари – 12 февруари).

Кентаврите са получовеци-полуконе. Заедно със сатирите те образували свитата на Дионис. Те се отличават с буен темперамент и невъздържаност, но някои кентаври, като Хирон, въплъщават мъдрост и доброжелателност и издигат герои от гръцките митове. Въз основа на това можем да заключим, че не всеки роден под този знак има животинска същност, която доминира над човешката. Астролозите казват, че кентаврите винаги са независими и следват гласа на емоциите, а не на разума. Ако на кентаврите им е трудно да контролират чувства като ярост, сексуални желания, завист и страх, трябва да си спомнят за мъдрия Хирон.

 

Харпия (13 февруари – 18 март).

Това митологично крилато създание със смъртоносни нокти е символ на отмъщението. В гръцката митология тя е дъщеря на морското божество Таумант и океанидата Електра. Те са полужени, полуптици и имената им се превеждат като „вихрушка“, , „бързокрака“, „бърза“ и „мрачна“.

В гръцката митология харпиите са изпращани, за да накажат хора, които са обидили боговете. Харпиите взимали храна от човек всеки път, когато той седнал да яде, и това продължавало, докато човекът умрял от глад. Според Вергилий харпиите живеят в Хадес. Прошката не е лесна за човек-харпия. Години наред носи недоволството и завистта си, а провалите и нещастията на враговете му носят голямо удовлетворение. Разбира се, не всички хора от този знак изглеждат и се държат като чудовища, но трябва да помнят, че тяхната пронизваща енергия може да нарани слуха и възприятието на другите.

 

Пегас (19 март – 24 април).

Пегас е крилат кон. Син на Посейдон и горгоната Медуза. Роден от тялото на горгона, убита от Персей. Пегас се е изкачил на Олимп, където е предал гръмотевици и светкавици на Зевс. Пегас се нарича още „конят на музите“, тъй като той избива Хипокрена  с копитото си – източникът на музите, който има свойството да вдъхновява поети /Според легендата изворът бликнал след удар с копитата на крилатия кон Пегас/. Пегас, подобно на еднорога, може да бъде уловен само със златна юзда. Като онзи легендарен крилат кон, човекът Пегас се издига над всички останали хора, поне в съзнанието си. Родените под този знак са прекалено горди и дълбоко в себе си са сигурни, че са създадени за по-добра съдба от тази, която са получили. Те мразят рутинната работа и са против романтиката (но напразно!), Защото постоянно им се струва, че всичко може да бъде много по-добро.

 

Цербер (25 април – 30 май).

Триглаво куче, което пази входа на царството на мъртвите. Цербер е едно от децата на Ехидна. Триглаво куче, по чийто врат се движат змии със заплашително съскане, а вместо опашка има отровна змия. Служи на Хадес (богът на Царството на мъртвите) стои на прага на ада и пази входа му. Той се грижи никой да не напусне Хадес, защото от царството на мъртвите няма връщане. Когато Цербер бил на земята (това се случило заради Херкулес, който по указание на цар Евристей го довел от Хадес), чудовищното куче пуснало от устата си капки кървава пяна, от която израснала отровната билка аконит. Медея смесила тази билка в магьосническия си еликсир. Хората от Цербер имат зъл нрав, те са готови да откъснат главата на човек само защото той ги ядосва. Ако Цербер трябва да сдържа кръвожадните си импулси, той започва да страда от постоянен остър стрес – така че единственият изход за Цербер е пътят към естествената, а не показна доброта.

 

Сатир (31 май – 3 юли).

Сатирите са демони на плодородието в гръцката митология, част от свитата на Дионис (бог на виното, празник). Те са покрити с косми, дългокосмести, брадати, с конски или кози копита, с конски опашки, конски или кози уши, но торсът и главата им са човешки. Страшни побойници, те постоянно свиреха на лула, танцуваха и пиеха вино.

Астролозите казват, че сатирите имат секс, секс и още секс в съзнанието си и знаят това много добре. Мъжете сатири са безсрамни женкари, оставящи след себе си път, постлан с разбити сърца и разбити бракове. Жените сатири са по-склонни да нахлуват в семействата на други хора и да ги унищожават, отколкото да търсят свободен партньор. Тези от тях, които обуздават естествените си желания, стават невероятно енергични и успешни хора!

 

Сирена (4 юли – 10 август).

В гръцката митология – демони в женски образ. Според Аполодор те са родени от музата Мелпомена и Ахелой, богът на едноименната река. Това са полужени, полуптици, които са наследили глас от майка си с божествена красота. Те живеят на остров, чиито скали са осеяни с кости и изсъхнала кожа на жертви – сирените примамват моряците към острова с пеенето си и след това ги убиват. Омир говори за това как сирените се опитали да привлекат Одисей при тях.

В живота хората-сирени също използват своя чар за постигане на лични цели, независимо от интересите на другите. Жените сирени (често блондинки), благодарение на въображаемата си безпомощност, са отлични в манипулирането на мъжете. Мъжките сирени използват същата техника, криейки се зад престорена младежка невинност.

 

Грифон (11 август – 15 септември).

Грифон – същество с глава и крила на орел и тяло на лъв; митичен звяр, който съчетава качествата на царя на животните и царя на птиците. Следователно той обозначава сила и бдителност, освен това в средновековна Европа олицетворява двойствената природа на Христос – божествена и човешка. В Божествената комедия на Данте грифонът бута количката на Христос. Грифонът може да намира и тайно съхранява злато, така че символизира науката и лихварството. Като пазител на Слънцето грифонът бил посветен на слънчевия бог Аполон, чиято колесница карал по небето. В хералдиката се прави разлика между женски грифон – с крила и мъжки грифон – без крила. Любимото животно на Едуард III, грифонът се превърнал в един от кралските животински символи на Англия. Грифонът е войнствено, силно и свирепо същество. Следователно хората от този тип се характеризират със същите черти. Те са фанатични и готови активно да защитават своите убеждения. В миналите векове хората от този знак са участвали в лов на вещици и други репресии.

 

Химера (16 септември – 22 октомври).

Най-неуловимият знак. Според класификацията на Псевдо-Дионисий, херувимите, заедно със серафимите и троновете, съставляват първата триада от деветте ангелски чина. Дионисий казва: „Името херувими означава тяхната сила да познават и съзерцават Бога, способността да приемат най-висшата светлина и да съзерцават Божествената красота при нейното първо проявление, мъдрото изкуство да преподават и да предават на другите дарената мъдрост.“

ХИМЕРА. В гръцката митология, чудовище, родено от Ехидна и Тифон. Тя има три глави – лъвска, козя и змийска; От устата на химерата изригват пламъци. Аполодор го описва по следния начин: “Не само един човек, но дори цяла армия не можеше да победи чудовището. Предната част на тялото на Химера беше на лъв, опашката беше на дракон, а трите му глави, този в средата на тялото беше глава на коза и бълваше пламък. Химерата опустоши земята и унищожи добитъка.” Героят Белерофонт победи Химера, като преди това покори крилатия кон Пегас. Очевидно Химера е олицетворение на огнедишащ вулкан. В преносен смисъл химера е фантазия, неосъществено желание или действие. В скулптурата химерите са изображения на фантастични чудовища (например химерите на катедралата Нотр Дам), но се смята, че каменните химери могат да оживеят, за да ужасят хората. Хората от тази зодия са лицемерни и винаги слагат маска според ситуацията.

 

Сфинкс (23 октомври – 30 ноември).

Сфинксът или Сфинга в древногръцката митология е крилато чудовище с лице и гърди на жена и тяло на лъв. Тя е рожба на стоглавия дракон Тифон и Ехидна. Името на Сфинкса се свързва с глагола “сфинго” – “стискам, задушавам”. Сфинксът, изпратен от Херо в Тива като наказание, седеше на планина близо до Тива (или на градския площад) и задаваше гатанка на всеки, който минаваше покрай него („Кое живо същество ходи на четири крака сутрин, на два следобед , и в три вечерта?“). Сфинксът убива този, който не може да даде решение и по този начин убива много знатни тиванци, включително сина на цар Креон. Кралят, обзет от мъка, обявява, че ще даде царството и ръката на сестра си Йокаста на този, който ще избави Тива от Сфинкса. Гатанката е решена от Едип – „Човекът в детството, зрелостта и старостта”, Сфинксът в отчаяние се хвърля в бездната и пада до смъртта си, а Едип става тиванският цар. В Египет каменни изображения на сфинксове (без крила) често са пазели храмове и други свети места. Статуите на сфинкс са често срещани. Най-известната статуя е Великият сфинкс. Според определението на Тит Флавий, римски учен и писател, египетският сфинкс е символ на сила и интелигентност: тялото на лъва означава сила, човешкото лице – интелигентност. Сфинксът се нуждае, както от сила, така и от интелект, за да пази пирамиди и храмове, пълни със съкровища. Човекът Сфинкс също не е склонен да спестява пари; основната му характеристика е силният ангажимент към материалното богатство. В преследването на печалба сфинксовете се подпомагат от студен ум, хитрост и благоразумие.

 

Минотавър (1 декември – 7 януари).

Минотавърът е чудовище в гръцката митология с тяло на човек и глава на бик, живял на остров Крит, роден от Пасифая, дъщеря на бог Хелиос, от бик, изпратен от бог Посейдон (или от самият Посейдон). Минотавърът бил в подземен лабиринт, където седем млади мъже и жени били принасяни в жертва всяка година и Минотавърът ги поглъщал. Това било плащането на атиняните за убийството на сина на критския цар Минос. Принц Тезей също влязъл  в следващите седем по собствено желание. Когато пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и казала, че ще помогне на Тезей, ако той се съгласи да я вземе за жена и да я заведе в Атина. Тезей се съгласил, потвърждавайки съгласието си с клетва, а след това тя помолила Дедал да покаже как да излезе от лабиринта. По съвет на Дедал тя дала нишка на Тезей, когато влиза в лабиринта. Тезей я завързал за вратата и започнал да я дърпа със себе си, навлизайки по-дълбоко. Откривайки Минотавъра в най-затънтената част на лабиринта, Тезей го нападнал с юмруци и го убил; като се хвана за конеца, той излязъл навън. Човек с глава на бик – М„инотавър – е роб на животинската си същност. За разлика от независимия Кентавър, той е роден да бъде последовател, част от стадото, а не лидер. За минотавъра е трудно да взема решения сам, така че той предпочита да действа по подкана на някой друг, да се подчинява на волята на някой друг, ако това не противоречи на животинските му инстинкти. Убиването на Минотавъра в себе си е основната цел на този знак.

Източник: astrolog.zp.ua

Политика за поверителност Политика за Бисквитки