Често отношението към изневярата преминава през няколко етапа.
Първият е, когато идеализираме любовта и си мислим, че това на нас не може да ни се случи. Статистика сочи, че 68% от „пострадалите" не са вярвали, че ще се сблъскат с нея.
Вторият – в зряла възраст, а и не само, мнозина стигат до извода, че изневярата не е „съществена" и дори заздравява дълготрайните връзки. Всъщност проучвания доказват, че малка част от браковете се разпадат по този повод.
Третият- осъзнаване, че изневярата никога не остава без последици.
Често отношението към изневярата преминава през няколко етапа.
Първият е, когато идеализираме любовта и си мислим, че това на нас не може да ни се случи. Статистика сочи, че 68% от „пострадалите” не са вярвали, че ще се сблъскат с нея.
Вторият – в зряла възраст, а и не само, мнозина стигат до извода, че изневярата не е „съществена” и дори заздравява дълготрайните връзки. Всъщност проучвания доказват, че малка част от браковете се разпадат по този повод.
Третият- осъзнаване, че изневярата никога не остава без последици.
Дори и да не се разделят партньорите, след това трудно възстановяват доверието по между си. Наранените чувства пък, са повод на „другия” да се гледа по различен начин и то в посока отчуждение. Рядко, изневярата помага, стимулира една от страните да обръща повече внимание на любимия, да не го приема като даденост.
Важни са причините за изневярата.
Оказва се, че тя се среща дори и в „добрите семейства”. Направени изследвания сочат, че в повечето случаи, в основата на този акт са личностни проблеми, а не нуждата от допълнителни сексуални усещания. При мъжете това са – затруднения в службата, страх от несправяне с отговорности- раждане на дете, приемане на нова по-висока длъжност, финансови сътресения, вид комплекси и др. Всеизвестна е и т.нар. „криза на средната възраст”, когато физиологични промени плашат силния пол, че „младостта” и „силата” им си отива. При жените – липсата на внимание, романтика, вечната роля на „домакиня” , ги кара да се изкушат от паралелна връзка.
Даването на отговор: „У кого е вината” едва ли ще облекчи положението, но измества някой фундаментални въпроси, който не бива да бъдат пренебрегвани, а именно- защо се търси „разтоварване”- психическо или физическо извън двойката, способни ли са партньорите да преодолеят различията, които са провокирали изневярата? Това може да са липса на достатъчно комуникация и съпричастност към преживяванията на партньора, а не е изключено и намалено сексуално привличане.
Не бива да се забравя, че изневярата позволява на „чужда енергия” да навлезе между двама души и тя действа като „късо съединение” за любовта им. Освен това, изневярата има доста „съблазнителни форми” днес и крачката между невинни „забежки” без обвързване и по-сериозни залитания с последици е малка.
Хубаво е всеки, преди да се впусне в изневери, да помисли за цената, която е готов да плати, а и пътя по който е решил да поеме.
Добави коментар