Опит, проведен в Италия, показва как може да се постигне различно състояние на съзнанието без употреба на медикаменти.
Психологът Джовани Капуто от университета в Урбино разпределя 20 доброволци, 15 от които жени, по двойки, и ги моли да седят в слабо осветена стая на 1 метър един от друг и да се взират в очите на партньора за десет минути. Светлината в стаята е достатъчно ярка за да могат доброволците лесно да разпознаят лицето на партньора, но и достатъчно приглушена да намали цветовото усещане.
В резултат на това доброволците изпитват странно усещане извън тялото, някои получават халюцинации – виждат чудовища, близки хора и дори самите себе си в лицето на партньора.
Контролна група от 20 други доброволци правят същото, само че се взират в стената. Никой от участниците в експеримента не е бил запознат с целите му. Единственото, което са знаели е, че опитът е свързан с преживявания по време на медитация с отворени очи.
След десетте минути участниците попълват въпросници относно преживяното. Един въпросник е фокусиран върху дисоциативни симптоми, а друг – върху това, което са видели в лицето на партньора или собственото си, в зависимост от групата, в която са попаднали.
Дисоциацията е термин в психологията, който описва широк кръг от психологически преживявания, които карат човек да се чувства извън непосредствената му околна среда. Симптоми като загуба на паметта, виждане в различни от истинските цветове, или усещане за нереалност на света, могат да бъдат предизвикани от насилие или травма, медикаменти като кетамин, алкохол и ЛСД, а вече, оказва се, и чрез взиране в очите на хората.
Доброволците, взиращи се в очи, разказват за преживявания, които никога преди това не са имали. Те показали много по-различни резултати при въпросниците, което предполага, че взирането в чужди очи за десет минути оказва възвишен ефект върху човешкото визуално възприятие и умствено състояние.
Според резултатите от дисоциативния тест, най-силни се оказват отговори относно яркостта на цветовете, звуци по-силни или по-тихи, отколкото се очаква, усещане за изолираност и бавно протичащо време. На въпроси относно странно изглеждащи лица, 90% от доброволците описват деформирани черти на лицето, 75% казват, че са видели чудовище, 50% видели свои собствени черти в лицето на партньора, а 15% видели близък за тях човек.
Резултатите са подобни на тези от опит проведен през 2010 година, когато обаче участниците се взират в собственото си отражение в огледало. Още на първата минута те започват да виждат отражението си деформирано, а след 10 вече се виждат близки и роднини, предци, животни и дори митични същества. Някои изпитват силни емоции.
Защо се случва това? Според учените може да е резултат от адаптация на невроните, която описва как невроните могат да забавят и дори спрат реакцията си към непроменящи се ситуации. Случва се, когато се взираме в нещо – светоусещането започва да избледнява, докато не мигнем, настъпи промяна в „картинката“, или не се случат неволни движения на очите.
Източник: http://fresh-science.com/
Добави коментар