Експерти по епигенетика откриват, че преживяният опит оставя белези в гените, които да се предадат на следващото поколението. Да ли това не е част от твърденията за „родова карма”? Спомените не са просто спомени, преживяното от нас и от предците ни, никога не изчезва, дори и да бъде забравено. Молекулярна следа, пазеща генетично белезите от миналото и заучените реакции. Примерите са много: евреи, чийто деди били изгонени от Русия; африкански имигранти, чийто родители са преживели кланета; хора израснали при родители с алкохолни проблеми и насилие. Всички те пазят частица от преживяното- това е доказано чрез съвременни научни методи.
Разбира се, позитивните преживявания също се закодират в гените и се предават като „наследство” на децата. Поколението изглежда е обречено да носи генетичните белези на родителите. Така правилната нагласа и съзнателния избор се оказват по-важни, отколкото подозираме може би, а всеки трябва да осъзнае своя собствен принос и отговорност за генетичния фонд на семейството и рода като цяло…
Индивидуалното възприятие за околната среда играе ролята на филтър между реалността и биологичната реакция. Самото възприятие пренаписва гените. Позитивните мисли стимулират растеж или активират гени, свързани с растежа, здравето, просперитета… Негативните мисли, като страх и враждебност, стимулират защитен процес на бягство или битка, който не позволява растеж- на физическо, а и духовно ниво…
Източник: http://fresh-science.com/
Добави коментар