Чувството, че те наблюдават

„Имам чувството, че някой ме гледа” е често срещана фраза. По-често, отколкото си мислим. А и според хиляди изследвания по темата, се оказва, че хората, а и животните наистина имат тази способност да усещат, когато са наблюдавани, т.е. това не е просто измамно чувство.

Доктор Дийн Радин е анализирал 60 добре наблюдавани експерименти, проведени от различни учени, и е заключил, че субектите са могли да усетят, че са наблюдавани в 54.5 процента от случаите, при очаквани 50%. Тази последователност в резултатите от огромен брой изследвания, проведени при различни обстоятелства, потвърждава, че това не са случайни резултати, а закономерност: „Като цяло вероятността резултатите да са плод на случайност е едно към невероятните 202 октодецилиона” (един октодецилион е единица с 57 нули), пише Родин в книгата си.

Радин е старши научен сътрудник в института по ноетична наука, изследователска организация с нестопанска цел, която се фокусира върху изследване на съзнанието, член на управителния съвет по заместване на отдела по психология в Щатския Университет в Сонома, Калифорния. Той има докторски титли по психология и електроинжинерство от университета в Илинойс. Чете лекции в университета Принстън, както и в други университети, както и пред мозъчни тръстове в Силиконовата Долина.

Доктор Рупърт Шелдрайк също е анализирал изследвания и е достигнал до свое собствено заключение. Той е доктор по биохимия в университета Кеймбридж и изучава философия и история на науката в Харвард. В изследвания, проведени в Европа и Северна Америка, той е открил, че между 70 и 97 процента от хората са докладвали този феномен.

И като на шега детективи, фотографи и ловци, също са му казвали, че вярват в тази си способност.

Например офицер от отдела по наркотици разказал, че много често, когато полицията наблюдава престъпник, той изглежда знае това: „Много често ни се случва някой да погледне към нас, дори и да не може да ни види. Много от тези случаи ние сме в превозно средство.” .Някои училища по ориенталски бойни изкуства учат учениците си да изострят вниманието си когато някой ги гледа зад гърба им, отбелязва Шелдрейк в публикция.

Когато хората са наблюдавани чрез охранителни камери, също така се измервала физическата им реакция. Шелдрейк описва тест като детектор на лъжата, измервайки галваничната реакция на кожата. За разлика от другите експерименти, при които резултатите се базирали единствено на това, дали хората са почувствали втренчен поглед или не, , при теста с охранителни камери се е измервала физическата реакция, за да се покаже дали реакцията е свързана с това, дали някой е наблюдавал обекта на теста.

Някои от тези опити дали тествания докладва за чувство, че е наблюдаван или не, протичали по следния начин: Джон седи зад Джейн и с помощта на монета решава дали да я гледа или не, Джейн докладва дали е почувствала очи на гърба си или не. Други експерименти са проведени през прозорци, както и на различни разстояния.

Критика
Критици са повторили тези експерименти първоначално с успех, но след това не успели да постигнат положителни резултати. Шелдрейк разглежда тестове, проведени от четирима учени, заедно със Комитета за Скептични Проучвания, познат и като Комитет за Научно Разследване на Паранормални Доклади(НРПД). Според Шелдрейк провала да се репликират резултатите се дължи на намесата на съществуващи очаквания. Според неговия доклад:

„Интересен е факта, че изследването, направено от всичките четири членове на НРПД – Робърт Бейкър, Дейвид Маркс, Сюзън Блекмор и Ричард Уайзман, първоначално е дало положителни резултати. Бейкър, Маркс и Уайзман реагирали на тези резултати по подобен начин. Първо се опитали да игнорират резултатите. След това в последващи опити те самите или техни колеги са били наблюдаващите, а не както се предполага, доброволци, съответно постигащи незадоволителни резултати, както са и очаквали.”

Радин добавя към критиката, че позитивни резултати е възможно да се получат чрез селективно докладване. Също така е възможно провалени експерименти да не са публикувани изобщо. С публикуване единствено на положителни опити е възможно да се компрометират резултатите като цяло.

Но според изчисленията на Радин, за да се обори статистиката, доказваща, че хората са способни да усетят кога някой ги наблюдава, би трябвало да съществуват 1417 проучвания с отрицателни резултати. Според Радин това е меко казано невъзможно, така че селективното докладване не може да е обяснение за резултатите като цяло.

Животните – хищници и плячка
В проучване, проведено от Джералд Уинър от щатския университет в Охайо, се открило, че 34 процента от възрастните твърдят, че се е случвало да почувстват, когато животно ги е наблюдавало. Около 50 процента вярват, че животните могат да усетят, когато ги гледа човек. Шелдрейк отбелязва, че това би било много полезно чувство в борбата за оцеляване, помагайки на животните да избегнат хищниците. Доста от собствениците на домашни любимци разказват, че когато се загледат в животното си, когато спи, то се събужда. Ловци са докладвали на Шелдрейк, че както те са усещали животински очи, вперени в тях, така и че се вярва сред ловците, че колкото по-дълго време дебнат плячката, толкова по-вероятно е животното да усети присъствието им.

Източник: http://fresh-science.com/