Бяхме у дома с приятели, забавлявахме се и изведнъж Мая каза :” Нещо се е случило с Димитър!” . Димитър е мъжът й и в този ден се връщаше от командировка в София. Отначало бяхме объркани, приехме го на шега, но след като Мая звънна няколко пъти на съпруга си, а той не й вдигна, тя почти изпадна в истерия. Наложи се да я успокояваме, да си измисляме
весели и закачливи причини, обясняващи ситуацията, за да я успокоим.
На другия ден към 18ч. разбрах от нея, че е катастрофирал тежко и се борят за живота му…
Съвпадение? Случайност? Беше ни трудно да осъзнаем, анализираме ситуацията, но не можеше да не се замислим, че това е ярка проява на телепатия.
Този термин е въведен от британския изследовател Фредерик Майръс през 1882г. и означава „усещане на разстояние”. Той е обосновал твърдение, според което „цялото ни тяло е приемник” на чужди мисли и картини.
Ето и един интересен исторически пример за телепатия. На 02 юни 1875 г., Мари – изпълняваща ролята на Кармен, изведнъж спира да пее, защото изпитва остра болка в областта на гърдите. След това обявява, че нещо лошо е сполетяло Жорж Бизе /авторът е бил близък неин приятел и покровител/. Два часа по-късно Бизе умира от „сърце”.
Случката е била толкова впечатляваща за френската общност, че се е оказала в основата на цял раздел от приложната психология : „Обучение в групова телепатия”. През 60-те години на миналия век пък, психологът Хенри Маркот, разработил метода „Телестезия”, чрез който да се „повиши информираността на сензорния орган отговарящ за телепатията”. Чрез извънредно „отваряне на съзнанието , могат да се развият контролирани възможности у всеки на предаване и приемане на мисли”.
Факт или фантазия? Във всеки случай това явление е било обект на обширни научни изследвания. Едно от първите големи исторически съчинения на научна парапсихология е от края на 19 век – „Фантома” на Ливинг. То обединява над седемстотин анализирани случая на умиращи хора, които телепатично изпращат съобщения на своите семейства.
От 30-те години на миналия век, изследователи са искали да разберат дали телепатията е случайна или честа, като проява, може ли да бъде предизвикана в лабораторни условия. В продължение на години, парапсихолози са канели хиляди хора да учавстват в експерименти, строго протоколирани, прецизно статестически изчислени. Днес, съществуването на тази опция „паранормалното” или „пси” е официално и научно доказано: През1997г. американския инженер и психолог Дийн Радин публикува проучване на всички проведени парапсихологични експерименти в период от 20г. и показва, че обобщени резултати на всеки екип от изследователи изключва телепатията да е „инцидент”.
Фройд пише: „Психоанализата е готова да приеме такива явления, като телепатията, тя се вмъква в неосъзнатото между физическото и това, което наричаме подсъзнание”.
Кога се проявява телепатията? Обширни проучвания на парапсихолози доказват, че тя е по-честа като явление при екстровертните личности, отколкото при интровертните. Друг важен фактор е семейната среда. Израснал човек в дом, в който не се отрича телепатията, има много повече шансове да я развие. Любопитно при експериментите е ,че когато студентите са били посрещнати гостоприемно, „топло” и „приятно”, практически „този процес на телепатия се е отключвал автоматично”.
Ако телепатията е природен феномен, защо толкова рядко се проявява ?
Отговор дава Марио Варвоглис доктор в експерименталната психология, председател на Международния институт по психология в Париж: „ На първо място рационалистичното ни възпитание, оформя в съзнанието ни „културни отрязъци”. До 4 год. възраст, детето чува и вижда неща, които възрастните вече не могат. Когато то осъзнае, че възприятията му за света не съвпадат със семейните традиции, спонтанно започва да подтиска този вид взаимоотношения с околната среда. По този начин се предотвратява възможността да се декодира информация от граничната зона на ума. В зряла възраст нашите желания и нашите страхове, са „психически шум”, който действа като естествена бариера, срещу телепатичното общуване.”
Това повдига въпрос, на ниво –проблем, ако имаме щастието или нещастието да се сблъскаме с телепатичен опит, но не го приемаме. Тогава, според някой психолози, се възбужда когнитивен дисонанс. С него човек се справя с различни практични обяснения, като „суеверия”, „случайност” и др. Но не е изключено да се развият и крайни състояния, където граница между желания и реалност е почти изтрита.
Добави коментар