Уинстън Чърчил е роден преждевременно на 30 ноември и е страдал от деликатно здраве. Имал е смущения в говора, понякога е заеквал, а на моменти секретарката му е трябвало да “отгатва” определена дума, част от речта му, без да си позволява да го прекъсва, защото така нарушавала “творчеката му мисъл”, а и такъв подход той смятал за недопустим.
Въпреки всичко той е бил чето цитиран, поради философската му мисъл и изтънчена риторика, върху която е работил усърдно, за да надмогне вид комлекс в изказа си. Така определена слабост се превръща в сила, благодарение на волята му и той се издига в известен оратор , историк , войенен репортер и автор – биограф . До навършване на 57, той е популярен като писател.
През 1953 година спечелва Нобелова награда за литература.През същата година той е удостоен с рицарско звание от кралица Елизабет II. От 1940 до 1951 той е министър-председател на Великобритания и е считан за един от най-великите държавници. През Втората световна война , той споделя : Знам всичко и не мога да направя нищо.
Единственият път за справяне с терора е победата, но тя ще се постигне след дълго време, много жертви и упоритост”. Чърчил оцелял след няколко инсулта , пристъпи на бронхит , пневмония и жълтеница през дългия си живот . По време на последното си десетилетие , той се отказал от четене, писане, рядко говорел, а когато го направел, трудно му се разбирало. Умира на 90г. в Лондон и е ярък пример на съчетание -“воля” и “философска мисъл”, които могат да надмогнат не малко трудности.
Добави коментар