Историята на Коко Шанел- забележителен урок за живота

Едва на 12 години Габриел постъпва в манастирски приют, изоставена от своя баща, който заминава за Америка и повече никога не се появява в живота й.

Това оставило дълбок отпечатък в съзнанието на младото момиче и изградило дълбока непримиримост към жестоката й съдба. Години по-късно тя избягва да споменава за своите лишения, но казва, че не важно да си задаваш въпроса – “защо ти се случва нещо, а за какво. Това ще ви помогне да избегнете унинието и да извлечете ползи от изпитанията”!

В манастира я учат да шие, така че да може да изкарва прехраната си когато порасне. В стремежа си да бъде различна и забелязана, Габриел за първи път проявява творческия си талант и подход към дрехите тогава.

Тя прекроява „еднотипната” си и „скучна” роба с дребни, но съществени детайли, които без съмнение привлекли вниманието към нея. Станало ясно, че бунтарският й дух не е подходящ за отшелнически живот в служене на църквата и на 18г. тя отива да работи в шивачница в Мулен.

Но това не я задоволявало. Тя помнела своята майка и не желаела подобна съдба. Веднъж казала, че не се изисква кой знае какво, за да пее и може да се справи не по-зле от местните девойки, участващи в развлекателни шоу програми. Така тя се явила на „сцената” в едно заведение с песента „Кой е виждал Коко в Торкадеро” и ексцентричното й поведение до такава степен развеселявало публиката /предимно офицери и войници от месния гарнизон/, че те многократно я викали на бис гръмко: „Коко, Коко! Искаме Коко!”. Така се е зародил и нейният псевдоним Коко.

Но Коко живеела в свой свят от мечти, била много амбициозна и не забравяла какво всъщност иска. Тя обичала да шие, знаела, че има дарба и, че кариерата на “певица” няма да я отведе до никъде.

„Важно за успехите ви е да вярвате в себе си, а също така да намерите хора, които да повярват във вас”- допълва тя.

Така тя става любовница на офицера-пехотинец Етиен, който бил запленен от нея, но не можел и да си помисли да я направи своя съпруга, защото тя не била от неговата социална класа. Не може да се каже ,че Коко е била влюбена в него. Тя използвала неговата подкрепа, за да си направи собствено модно ателие и да завоюва финансова независимост, която всъщност била основната й цел.

Коко винаги е мечтала за семейство и любов, но така и не могла да постигне този блян. Когато срещнала голямата си любов- Артур Кейпъл, гордостта и натрупаната горчивина я подтикнали да му откаже брак, докато не извоюва финансова независимост. А когато, от нейна гледна точка дошло време да създадат семейство, обстоятелствата вече били променени и Артур бил принуден да поиска ръката на Даян Листър- знатна девойка, от висшето общество, която можела да го измъкне от сложното обществено и финансово състояние, в което бил изпаднал.

„За това не отлагайте да бъдете щастливи. Животът тече и се променя бързо. Две линии на съдбата се пресичат в една плоскост днес, но утре могат да бъдат далеч една от друга”.

Твърди се, че любовта на Артур към Коко била много силна и той се разкъсвал между нея и отговорността си към своята съпруга Даян. До края на дните си /които не били много/ я носил в сърцето си. Почива млад и внезапно при автомобилна катастрофа.

Коко не можела да носи траур, защото не била омъжена за него и това било съвсем неприемливо за обществото. Тогава тя измислила „малката траурна лентичка”, която носила на ревера си в продължение на пет години.

Следва един от най-творческите периоди в живота на Коко Шанел.

Тя казва, че не бива човек да се впримчва в негативни мисли и отчаяние. Любовта може да бъде „прекроена” в любимо дело, което да се превърне в спасителен пояс и да „ви помогне да не се погубите в бурния океан на живота. И още повече- може да доведе до успехи”.

Това е малка част от забележителната биография на една забележителна жена, която не се е отказала да мечтае и да се бори, въпреки трудностите.