Притча за Буда и слепеца

Веднъж при Буда отишли селяни, водейки със себе си слепец. Безсилни в спор с незрящия, те потърсили помощ от Просветения и му казали: „ Този слепец не вярва, че има светлина! Ние му разказваме за светлината, а той ни доказва, че няма такава. Ние знам, че светлина има, но неговите аргументи са толкова силни, че вече и ние започваме да вярваме в не съществуването на светлината. Той има такъв висок интелект,

остър и логически ум, че ние не можем да го опровергаем. Той казва: „Ако има светлина, тогава аз искам да я докосна, защото така опознавам предметите. А ето, че светлината не мога да я усетя. Аз познавам вещите на вкус, но светлината не се опитва. Искам да подуша аромата й, но тя няма мирис. Ударете светлината, както биете барабан, за да я чуя и тогава ще повярвам в нея.” Цял живот този слепец убеждава хората, че светлина не съществува и на тази теза отдаде времето си, дните си…Ще си отиде накрая без да разбере, че чрез светлината се рисуват прекрасни и цветни пейзажи, светът, в който живеем. Може би ти, велики Просветени, ще успееш да докажеш на този глупец, че светлината е навсякъде около нас!”

А Буда отговорил: „Слепецът има право. Защо да е длъжен да вярва във нещо, което сам е неспособен да изпита? Вие не постъпвате правилно с него. Вместо да го разубеждавате, трябвало е да го заведете на лекар. Аз не мога да го изцеля, но мога да повикам моя доктор”.

Слепецът попитал на свой ред: „Няма ли да спорим? Да не се уплаши?” Вместо да се ядоса на проявената дързост, Буда заповядал да доведат личния му лекар и му наредил да прегледа болния. Оказало се, че заболяването не е толкова сериозно, лечимо е, но се изискват няколко месеца. Буда искал слепецът да прогледне и указал на лекаря да направи нужното и да се погрижи за него. В заключение добавил: „ Когато види светлината го доведи при мен- тогава ще има смисъл от обсъждане. Сега е безполезно да говорим за светлината. Този слепец не вижда дори и тъмнината. Очи са нужни даже и за това- да виждаш тъмнината.”

След половин година слепецът вече виждал и пак отишъл при Буда. Със сълзи на очи от радост той казал на Просветения: „Като се отказа да спориш, ти се отнесе към мен с голямо състрадание и така ми помогна да прогледна. А аз цял живот убеждавах другите, че невидимото не съществува, загубих безвъзвратно времето си, вместо да се лекувам. Търсих доказателства там, където е възможно само преживяване и исках да оспоря неоспоримото”!

И всеки ден се срещаме с хора, които спорят, вместо да потърсят лек, защото им липсва преживяване…

В заключение- “Само-познанието и развитието на сензитивността, прорастват във взаимоотношенията. Отключва се врата към невидимото и безценното, благодарение на взаимоотношенията”.