Пробиотиците- теория за подмладяването и безсмъртието на човека

В съвременния свят, масовото използване на химически вещества- от храни до лекарства, показва, че се активират и други странични /токсични явления/ застрашаващи не само здравето, но и живота ни.

Вече е почти невъзможно да избираме натурални продукти, а става все по-ясно, че „безвредните” оцветители, консерванти и много други екзотични Е-та всъщност са в основата на редица отключени заболявания от алергии до рак.
Всички вече знаем, че състоянието ни – здраве, болест или смърт, до голяма степен се определя от способността да се чистим от вредните въздействия на околната среда.
Природата е съвършена и от милиони години на злотворните микроорганизми противовъздействат полезните такива, които се явяват
естествена бариера срещу унищожаването на вид биологични единици.

Това мощно оръжие е преоткрито след мащабни клинични и експериментални проучвания като „пробиотик” /създавам живот от гръцки/ и за първи път се използва през 1954 г. при сравняване на вредните ефекти на антибиотиците с благоприятните на полезните бактерии probiotica. Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети самостоятелно или чрез съдържащите ги храни оздравяват човешкия организъм. Те въздействат благоприятно върху чревната микробна флора и имунната система. Детоксикират организма, намаляват холестерола и кръвната захар, оздравяват стомаха, червата и черния дроб, предпазват от ракови заболявания, алергии, урогенитални инфекции…
Съвременното разбиране за значението на пробиотиците е поставено в началото на ХХ век от руския биолог и носител на Нобелова награда, директор на Института Луи Пастьор в Париж, проф. Ил. Мечников. В теорията си “За дълголетието и подмладяването на човека” проф. Мечников посочва, че в дебелото черво на човека се развиват гнилостни процеси с образуване на токсини, които се усвояват от организма. Настъпва самоотравяне, което уврежда всички вътрешни органи.

dadada Мечников открива, че това вредно въздействие може да бъде премахнато чрез постоянно заселване на лактобацили. До този извод той стига след като установява, че дългият и здравословен живот на българските селяни е резултат на ежедневна консумация на ферментирало мляко и други млечнокисели продукти, произвеждани в България. По това време в България има най-много столетници на глава от населението (4%), малко ракови заболявания и ниска обща заболеваемост. Проф. Мечников пише, че “Нашето остаряване е болест, която трябва да се лекува като всяка друга болест” и препоръчва ежедневната консумация на млечнокисели продукти с Lactobacillus bulgaricus.
Научните изследвания на руския учен И. Мечников, че старостта е болест и трябва да се лекува като всяка друга болест се потвърждава от друг носител на Нобеловата награда – американския учен д-р Алексис Каръл от института “Рокфелер” в Ню Йорк. Той доказва, че живата плът може да бъде безсмъртна. През 1912г. д-р А. Каръл в експеримента си със сърдечен мускул на пилешки ембрион му осигурил две основни неща за живота – белтъчини и правилно дрениране на тъканите. По този начин той успял да поддържа сърдечния мускул на ембриона жив в продължение на 35 години. В края на експеримента през 1947г. сърдечният мускул е живял вече много по-продължително отколкото е животът на пилето – равностойност на стотици години човешки живот. По време на експеримента ембрионалната сърдечна тъкан е удвоявала размерите си на всеки 48 часа. Всекидневно са се изрязвали част от нея, за да се запази в размерите осигуряващи храненето и дренирането.

daflorn3 Експериментът на д-р Каръл показва, че ако на тялото се осигури правилно хранене, а отровите и отпадъците се отстраняват по подходящ начин животът може да продължи неопределено време.
Трябва да се подчертае, че Lactobacillus bulgaricus уникален пробиотик и единственият, носещ името на определен народ и географска територия.
Той е първият микроорганизъм, селекциониран от човека преди хиляди години и променил неговата еволюция. Lactobacillus bulgaricus е
от растителен произход и се изолира от зелените растения само на територията на България. Попаднал в други райони на света, той мутира и спира да се възпроизвежда. За разлика от останалите лактобацили, той отделя D(-) млечна киселина, което определя мощните му антимикробни, антиракови, антиатеросклеротични, антиалергични, антиоксидантни, лъче-защитни и други полезни ефекти.
Признат е от японците, които след Втората Световна война, в търсене на спасение за хилядите раково болни от ядрените бомбардировки, провеждат изследвания в Университета в Шиншу , които показват, че млечнокиселите бактерии имат силно изразен антимутагенен ефект. Антимутагенният им ефект се определя от способността им да тушират действието на мутагените и да поглъщат самите мутагени. Всъщност те на практика са установили изключителните лечебни свойства на Lactobacillus bulgaricus и съвсем не е даром или случаен факта, че и днес сме популярни в страната на Изгряващото Слънце именно с „българското кисело мляко”. Мнозина от нас приемат тази истина, но може би не се замислят достатъчно върху нейната ценна стойност.