“Молле” и историята на една голяма любов

На главната в Пловдив има една достолепна сграда, която най-старите пловдивчани наричат „Молле”. По времето на комунизма беше хотел „Република”. Сега вече не е и хотел – хотелските стаи са превърнати на офиси.

За „Молле” се споменавало в „Убийство в Ориент експрес” на Агата Кристи – не съм правил справка дали е истина.

Доскоро в сградата работеше най-старият асансьор в града. Произведен е 1911година, още е там, работеше допреди няколко години, но вече е спрян.

„Молле” отваря врати през септември 1912 година. Архитект за най-модерната за времето си сграда в Пловдив е Мариано Пернигони.

С „Молле” е свързана една от най-красивите любовни истории, родили се под тепетата.

Разказвали са ми как една зимна вечер на пловдивската гара слиза японецът Маеда. Дали е имало авария или просто е имал някаква работа…Дали господ е пуснал от тепето повече сняг, за да спре влакът и да не може да продължи?

Но какъв ще е този господ, който мисли не само за християните, но и за японците.

Или сърцето на Маеда е подсказало, че трябва да слезе тук…

Тръгнал по тъмните улици да търси ресторант да хапне нещо, стигнал до Главната и там единственото място, което още светело в зимната вечер, били витрините на „Молле”. Вътре било топло и голяма компания компания пловдивчани се веселели. Поканили странника, почерпили го. Дошло време да затварят и тогава известният господин Макрелов от компанията поканил японеца вкъщи да пренощува. Къщата му била на една крачка оттуке. Дали същата вечер или на другата сутрин господин Маеда се запознал със сестрата на господин Макрелов Сийка.

Маеда от Япония и Сийка Макрелова от Пловдив. Колко време са били заедно – десетина минути? Или няколко часа? Дали са говорили нещо или само са се гледали?

Но като пламнала една любов от пръв поглед…

Любов странна, абсурдна в онези консервативни времена, но по-силна от всичко.

Госпожица Макрелова станала госпожа Маеда. Идвали по-късно с мъжа си, виждали са ги на Летния театър заедно.

Родили им се деца, които възпитавали в любов и към Япония, и към България.

Семейство Маеда прави за приятелството между Япония и България повече отколкото правят посолства и министерства.

Пловдивчанката обаче са разболява от рак и умира.

Маеда идва в Пловдив, за да вземе шепа пловдивска пръст – за гроба на своята любима, останала завинаги в японската земя.

След години идва отново – за да моли разрешение от роднините да се ожени втори път.

Никога не забравя голямата си любов, не забравя Пловдив и България.

Разказват, че прочутото за времето гостуване на хор „Бодра смяна” в Япония и ред други културни връзки са се случили благодарение на господин Маеда. Бил е част от медийна империя, включваща авторитетния вестник „Асахи Шимбун”. Говорило се е, че е имал императорска кръв – бил роднина с Хирохито.

През есента на 1997 президентът Петър Стоянов отива в Япония, българската делегация се среща с децата на Маеда и Сийка – син и две дъщери. Знаели български, имали български черти – разказват хора от делегацията.

През последните години нищо не се е чуло за фамилията.

Наскоро обаче една стара пловдивчанка искаше да уточни мястото на друго събитие. И каза така: „Срещу къщата на Макрелови, на онези Макрелови, дето Сийка се ожени в Япония, бог да я прости”.

Та има още хора да помнят онази голяма любов.

Къщата на Макрелови е на ъгъла на Главната и на „Гурко” – сега там има офис на Мтел. Малко по-надолу е „Молле”. Та ако идвате в Пловдив и минавате по Главната, сетете се за Сийка, оставила роден дом, семейство, планове за бъдещето, водена от незнайно как пламнала любов към един непознат чужденец.

Поменете ги с добра дума. И не забравяйте, че в живота на хората освен логика има и съдба. И ако някой ден съдбата почука на вратата или даже ви връхлети и поиска да промени живота ви – не се съпротивлявайте. Може да е за добро.

Из новата книга на Евгений Тодоров „Запомнете Пловдив”, която ще излезе от печат през октомври в издателство „Хермес”